Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Маестро Георги Атанасов (1882 - 1931)

Маестро Георги Атанасов (1882 - 1931)

1.1.2012 г. 0:00:00

Маестро Георги Атанасов е роден в Пловдив на 6.V.1882. Диригент, композитор, пионер на българското оперно творчество. Учи в гимназия „Александър I в родния си Пловдив. Пее в ръководения от диригентите Георги Байданов и Емануил Манолов катедрален хор към църквата `Св. Богородица`; той е най-малкият хорист.

След незавършено учение в Букурещкото музикално училище, и дипломирането си като ученик на Пиетро Маскани в лицея `Росини` в Пезаро (Италия), със звание `маестро ди музика`, през 1902 година се връща в Пловдив.

Известно време дава частни уроци; включва се в Пловдивското певческо дружество - с него, както и със сформираното музикално трио (Александър Доросиев, Маестро Атанасов, Димо Бойчев), участва в концертни програми. Отбива военната си служба в местния 9-ти пехотен полк като тромбонист в духовата музика - при капелмайстора Спас Софиялиев. След това е изпратен в Хасково и Карлово, където работи като военен диригент; тогава излиза неговата първа песенна `Детска сбирка` (1906). През 1907 година отново се връща в Пловдив - назначен е като капелмайстор на 21-ви пехотен полк; остава на тази длъжност до 1913 година. През това време пише много песни, както и оперетите `Болният учител` (1909),`За птички` (1911), `Самодивското изворче` (1912) специално за основаната от приятеля му Димо Бойчев `Детска музикална китка`.

В Пловдив създава и първата си опера `Борислав` (1911) по едноименната драма на Иван Вазов. През този период името му като автор на песни, диригент или изпълнител се споменава във всеки концерт на певческото дружество, във всяка програма на детската `китка`, във всяка празнична проява на `военната музика` в Цар-Симеоновата градина.

През 1914 година е назначен като диригент на Гвардейския (първия български симфоничен) оркестър в София, където продължава композиторската си дейност - пише оперите `Гергана` (1917), `Запустялата воденица` (1922), `Македонска кървава сватба` (1924), преименувана по-късно на `Цвета` (1929), `Косара` (1926), `Алцек` (1930), а също и оперетата `Златното момиче` (1920).

Маестрото почива на 17.ХІ.1931 в Лаго ди Фазана, Италия.

(Информацията е почерпена от книгата на Георги Райчевски, Пловдивска Енциклопедия, 1999

""

Цанко Лавренов (1896-1978)
Öàíêî Ëàâðåíîâ å ðîäåí íà 24.11.1896 ã. â Ïë&ic...
Руслан Райчев, диригент (05.05.1919-08.01.2006)
Син на световноизвестния през 30-те години български тенор Петър Райчев, първоначално той пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано, където е роден на 5 май 1919 г. После с...
Иван Ст. Гешов (Пловдив, 20.02.1849 - 11.03.1924)
Иван Евстратиев Гешов - стопански и политически деец, публицист; дописен (1881), по-късно действителен член (1884) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Той е виден политик, министър, мини...
Кирил Найденов (1945 - 2004)
Кирил Найденов е роден на 23.05.1945 г. в с.Славяни.
Димитър Матевски (Чирпан, 1835 - 1882)
Димитър Недялков Матевски - близък другар на В. Левски, виден деец на българската национална революция и на борбата за обединение на отечество­то след Берлинския kонгрес от 1878 г.  Р...
Христо Стоичков (род. 1966)
Христо Стоичков е най-успешния български футболист за всички времена. Професионалната си кариера започва с ЦСКА (София), а по-късно е закупен от европейския гранд Барселона. Стоичков извоюва слават...
Стефка Костадинова (род. 25.03.1965 г.)
Стефка Костадинова е българска спортистка и състезателка по лека атлетика. Тя е родена на 25 март 1965 г. в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив, а кариерата й отначал...
Константин Стоилов (1853 - 1901)
Още като студент в Германия става член на масонска ложа. \r\nНачалото на политическата и държавническата дейност на Константин Стоилов съвпада с младостта на новоосвободената му родина. През...
Гаврил Кръстевич (1817 - 1898)
Гаврил Кръстевич (Гандю Кръстев Баев) е роден през 1817 г. в Котел. Обществен и държавен деец, книжовник; почетен член (1871) на Българското книжовно дружество (днес БАН). Завършва право в Париж. З...