Димитър Киров, наречен Дикиро, е роден на 20 май 1935 г. в Истанбул - Турция. Завършва през 1959 г. Академията за изящни изкуства в София, при професор Г. Богданов. Живее и твори в Пловдив.
Живописец, монументалист; работи в областта на кавалетната живопис и монументалното изкуство. Сред първите му картини, очертаващи тематичните насоки на неговото творчество, са „Ателие (1968), Надпяване (1973), „Изгорялата икона (1977), „Камерна музика, „Балерина (1980).
Автор е на голям брой декоративно-монументални творби - металопластика и стъклогравюри в пловдивския Дом на младоженците (1962), мозаично пано „Хермес в хотел „Марица (1966), стенописно пано „Из културната история на Пловдив в бившия Партиен дом, и декоративно оформление на лятната градина в ресторант „България (1969).
Рисува портрети на известни пловдивски интелектуалци - Златьо Бояджиев, Георги Божилов, Кольо Витковски, професор Иван Спасов и др. Изявява се в балетното и театралното художествено оформление - хореографската драма „Нестинарка (1967) от М. Големинов, драматизацията „Ръченица за окарина и бас (1975) по Й. Радичков и др.
Той е един от групата художници (Г. Божилов, Д. Киров, Й. Левиев, Е. Пиронков, Хр. Стефанов), олицетворяващи т. нар. „пловдивска школа в българското изобразително изкуство от 60-те години на XX век.
Има над 30 изложби в страната и в чужбина. Негови картини притежават Националната художествена галерия и много галерии, музеи и частни колекции в България, Армения, Белгия, Венецуела, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Испания, Канада, Кипър, Мексико, Русия, Турция, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция, Япония. Носител е на престижни държавни и художнически отличия, включително и наградата „Пловдив (1967) за изобразително изкуство.
НАГРАДИ:
Почетен член на групата на японските художници `Ника-Кай.`
Повече за Димитър Киров можете да прочете на следните адреси: