Един от най-известните български поети. Роден е в Копривщица на 28 март 1887 год. На 9 години остава без баща; осиротялото семейство се премества при по-големия брат, който е чиновник в Пловдив. От 1996 до 1904 година учи в гимназия `Александър I` в Пловдив. След това продължава образованието си в София, където остава да живее.
Завършва школата за запасни офицери, участва като доброволец в боевете на Южния фронт през Първата световна война (1916 г.). Загива на 2 октомври 1916 г. в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, едва навършил 29 г.
Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана, и през 1958 г. е превърната в къща-музей.
На Пловдив поетът посвещава едно от най-хубавите си стихотворения - елегията „Пловдив (`Как бяха скръбни моите детски дни!`), публикувано след смъртта му в списание `Изкуство` (1919).
ПЛОВДИВ
Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене.
Тук първи път чух възглас: - престани: да вярваш и да дириш - забранен е на любовта плодът - и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни.
И днес аз бродя в тоя скръбен град - едничък дом на мойта скръб бездомна - аз бродя за утехата нерад -
и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомна.
Повече за поета може да прочете: