Сашо Христов е роден на 28 юли 1964 година в Пловдив. Детските си години прекарва в Троян. Играе футбол в местния Чавдар. Заедно с родителите си се прибира в Пловдив като осмокласник. През 1980 г. за първи път в живота си се качва на ринга.
"Почнах много късно с бокса. Дойде в техникума по автотранспорт Йордан Кълвачев и ни записа доста момчета на тренировки. По-късно останах само аз", разказва Александър. Само три години по-късно почват успехите на Сашо с БК Локомотив. Идват и успехите на световния ринг. На шампионата на планетата в Тампере (93) Христов разбива кубинското страшилище в кат. 54 кг Касамайор. "Знаех, че ще го бия. Бях много силен", спомня си майсторът на ръкавиците.
Година по-рано Сашо е в страховита форма. Той е в Барселона, но шефовете предпочитат да заявят за олимпиадата Серафим Тодоров, който е наказан и АИБА го пуска в последния момент. Сарафа губи още в първия кръг.
През 1988-1990 г. Сашо е аут от спорта. Заради преумора получава тежка травма. Докторите са безмилостни - има тумори в мускулите на лявата ръка. Следва операция при известния столичен хирург проф. Матев. След това Сашо почва от нулата и се връща отново на ринга с предишния блясък. През 90-те Сашо играе 5 сезона в Германия. Носи екипите на Хале, Зинген и Ален.
Отказва се от националния отбор след олимпийските игри в Атланта (1996). Дебютира като треньор в немския БК Хам. За един сезон качва клуба от втора дивизия в Бундеслигата. "Боксът сега е жесток спорт. Преди не беше, защото се наблягаше на техниката", смята Сашо Христов.
Световният шампион Сашо Христов е изключително популярен в Пловдив. Още го спират по улиците и му искат автографи. Далеч по-известен е обаче в Германия. След титлата от Тампере в Хале го посрещат като холивудска звезда. "Нямаше червени пътечки. Но аерогарата в Берлин бе буквално блокирана от журналистите. Те бяха дошли заради мен. А президентът на Хале вечерта даде специален прием. Заради мен бе избрал български ресторант. Преди това ме прие кметът на Хале", разказва Сашо.
Той още съжалява, че не е приел офертата да стане играещ треньор на БК Хале преди десетина години. "Сигурно вече щях да имам немски паспорт. В Германия ценят труда на хората", уверява асът на родния бокс. Една от най-куриозните случки в кариерата на Христов е свързана с Германия. "След мач от първенството трябваше да мина допинг контрол. За да дам пробата, изпих 5 бири. И се напих, прилоша ми. Жена ми се притесни. С линейка ме откараха у дома. А президентът на клуба лично докара колата ми пред апартамента", смее се боксьорът. И добавя, че най-големият шегаджия в национала е бил русенецът Милен Влахов.
Сашо е отказвал поне две дузини оферти да стане професионалист. За първи път американски мениджъри го атакуват с предложение да премине при профитата на игрите в Сеул. "Намериха ме в олимпийското село. Даже не чух за какви пари ставаше въпрос, директно ги отрязах", разказва шампионът на планетата. После отхвърля оферти в Банкок, Турция и Италия. Въпреки това идолът на Сашо е американският ас Мохамед Али.
От в-к "Стандарт"