На първи април си спомняме, какви сме били през останалите 364 дни на годината.
(Марк Твен)

Всеки човек обича да се пошегува, да се посмее или разиграе някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички - от детето до възрастния, от студента до сериозния делови човек. И защо този ден е точно първи април, никой не може да каже. За това има няколко версии. Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците. Други отнасят възникването на празника в древна Индия, където на 31 март отбелязвали празника на шегата. В древността първи април отбелязвали само ирландците, и то в чест на Новата година.

   Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни първоаприлските шеги и лъжи.

   Денят на смеха в различните страни носи свой национален колорит, присъщ за всяка страна.

   Във Франция този обичай, предимно градски, наричали "априлска риба". Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април - в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието "априлска риба" е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.

   В Англия от невинното "рибно" развлечение израснал цял един Ден на всички глупци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдичката, посрещали с весел смях и викове: "Априлски глупак!" Една от най-големите измами на 1 април, за която дълго после си спомняли вестниците и списанията, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и техните опърничави английски лейди получили покани да отидат на "ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауер в 11 часа сутринта на 1 април".

   В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора, без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

   Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си "спомняли", че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадяли.

   Ден на лъжата съществува и в азиатските страни. Но точно определениене за произхода на първоаприлските шеги и разигравания не може да се даде.

В Габрово се намира уникалният Дом на хумора и сатирата - своеобразен "Лувър на смеха". Роден на "лъжовния" 1 април 1972 г., днес Домът на хумора и сатирата показва в десетте си изложбени зали колекции, събирани в продължение на 30 години изкуство, обединило усмивките на творци и народи от цял свят.