През 1806 година от печат излиза първата новобългарска книга Неделник (Кириакодромион) на Софроний Врачански. Книгата става популярна под името Софроние. Издадена е в Рим. Съдържа неделни и празнични проповеди, които били изпълнени не само с религиозни, но и със светски и просветителски тенденции.
Книгата дава силен тласък за развитието на възрожденската литература и родното книгопечатане. След появата на Софрониeвия Неделник българската печатна книга навлиза осезаемо в живота на просветените българи.
Повечето български книги до Освобождението се печатат в чужбина (най-вече Румъния, Сърбия, Русия) или в Цариград, но опити за откриване на печатници в българските земи са правени в Солун и гр. Самоков още през 30-те години на ХIХ в. По-късно български книги се печатат и в градовете Русе, Свищов, Самоков.