Роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Потеклото му по майчина и бащина линия е от Трявна. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872 г.), която не завършва. Бащата е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и съмишленик на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Самият Стефан Стамболов зпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).
Стамболов е сред най-заслужилите и популярни "строители на съвременна България". След 1880 г. става подпредседател, а после и председател на Народното събрание. Сравнително дълго време е министър-председател (1888-1894 г.). Има дял в осъществяването на Съединението на Княжество България и Южна Румелия, в контрапреврата през 1886 г. Провежда ярко изразена националистична политика, способствува за укрепване на дипломацията, на икономиката и на държавническата мощ на Отечеството. Влязъл в конфликт с царска Русия и княз Фердинанд, пребит от политически врагове, Стамболов умира в София на 6 юли 1895 г.
Да си спомним какво казваше той: “И така, аз съм най-честития, най-самодоволния, най-благодарния български гражданин, и в силата на това позволявам си (и вярвам, че имам право) да разкажа на моите простодушни братя за всичките си любвеобилни патриотически мисли и чувства. За да направя това благо и народополезно дело аз съм се ръководил от две светли мисли: 1) да съобщя на моите съграждани свещенния онзи огьн, който гори в гърдите ми, и който е началото на всяко смиреномъдрие и благодушие и 2) да оставя на потомството си завет от една колекция на най-искренни и дълбоко патриотически мисли и чувства, които като чете и изучава, то ще да се облагородява и возвишава в помислите си. И така, напълно уверен, че правя добро и полезно дело, аз се залавям за перото и почнувам да пиша записките си, които, уверен съм, ще се четат от всекиго с нужното благовение, внимание и хладнокръвие”...
*Една символична снимка - Стамболов на фона на Руската църква. Църквата на убийците му...