Празникът Св. Св. Константин и Елена (Костадиновден) е последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Тачи се с ритуали само в някои райони на страната.

Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката” и че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка. Другаде моми и ергени връзват люлки и се люлеят. На този ден колят курбан и се събира цялото село, а именниците посрещат гости. В Родопите Костадиновден е голям празник на овчарите. В някои села между Странджа и Черно море на този ден се извършва обичаят НЕСТИНАРСТВО.
 
В повечето райони на страната денят на св. св. Константин и Елена се чества само като църковен празник, посветен на римския император Константин Велики и на неговата майка Елена. През управлението на имп. Константин (306-337) е издаден Миланският едикт (313 г.), с който християнството става държавна религия. Според преданието Елена посещава Палестина и открива Христовия кръст.

Именници: Константин, Костадин, Костадинкa, Динko, Дина, Елена, Еленko, Елен.

Още информация - тук