Новини

Именници: Атанас, Атанаска (но по принцип празнуват на 18 януари).

Обредна трапеза: прясна пита, кокошка, в някои райони се прави курбан.

Празникът е известен още под имената „Жетвар” и “Сред лято”  - това е празник, свързан с началото на жътвата в планинските райони.  Вярва се, че на този ден св. Атанас “облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило.” Празникът се съпровожда с ритуално-магически действия. Обикновено пръв зажънва най-възрастният и опитен жътвар, който има “лека ръка”.

Често жътварите запасват около кръста си житни класове, за да нямат болки при навеждане.  Първият сноп жито се завързва с червен конец и благословията “Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!”. Когато намерят двойни житни класове, ги запазват до края на жътвата, след което ги сплитат на плитка с червени конци, чесън и монети, които наричат “брада на нивата”, “богова брада”, “коса” или “нивина”. Брадата се сплита от девойки с живи родители и се пази до следващата година.
 
Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква. В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи “за дъжд и берекет”.

В западните краища, св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша ПЕПЕРУДА и ГЕРМАН  (виж 12 май).

В християнския календар празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд и живял през X в. Отдал се на христовата вяра, Атанасий отива в Света гора и там заживява аскетичен живот до края на дните си, след което е канонизиран за светец от православната църква.