На 27 декември православната църква почита паметта на свети Стефан - първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Ерусалимска община-църква.
В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а св.Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове.
Може да се каже, че това е била първата реална христянска общнина, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили св.Стефан и го пребили с камъни. Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.
Именници: Стефан, Стефана, Стоян (Минчев), Стамен, Стоимен, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Стойо, Стойка, Станка, Станко, Стоянка, Таня, Таню, Запрян, Запряна, Цанка, Цонко; Венцислав, Венцислава (те празнуват и на 30-ти декември).
Ладуване, Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени - народен обичай, изпълняван на Стефановден от девойки. Названието е от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: “Ой ладо, ладо, момиче младо”.
Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег - пръстен, гривна, обеца и пр. Покритото с червено було (или бяла кърпа) котле оставят през нощта под трендафил или овощно дръвче “на звездите”...
Още информация - тук