Новини

Новини

РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ

РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ

21.6.2021 г. 10:00:00
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.



Според нар. вярвания през Русалската неделя на земята идват русалии - персонифицирани нечисти, вредоносни сили, представяни като различни свръхестествени същества. Това поражда редица забрани и обредни действия с предохранителен характер - не се спи на открито, жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.



Не се ходи без път през нивите и полето, защото ако някой стъпи на трапезата на русалиите, ще се разболее. Със същата цел се носят треви, които имат силна миризма (пелин, орехова шума, лепка).



Най-опасни от цялата седмица се смятат русалската сряда и русалският петък. През Русалската неделя водят болните да преспят “на росен” (на места, където расте билката росен) или до лековити извори с надеждата, че ще се излекуват. Друг интересен обичай за лекуване през тази седмица, познат в Северозападна България, са РУСАЛСКИТЕ ИГРИ *.

 

В съботата преди Петдесетница е една от най-големите ЗАДУШНИЦИ. Тя е свързана с представата, че мъртвите се прибират в гробовете си на Духовден или през Русалската неделя. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди. Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.



РУСАЛСКИ ИГРИ



Обичай, изпълняван през РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ в Северозападна България. Участници в обичая са млади мъже (винаги нечетно число), наричани русалии, калушари. Предвождани са от ватафин, който знае лековитите билки, заклинания и магии. Званието ватафин се предава по наследство, само по права мъжка линия. Той избира останалите участници, които освен че имат желание да играят, трябва да са доказали своята пъргавина, честност, психическа устойчивост.



Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит - русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини. Те играят и около болните от русалската болест (полуда). За тях се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя. Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) играят около болния, който е поставен на земята. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън.



По време на играта русалиите подхвърлят болния нагоре, а ватафинът разтрива и запоява с оцета. Всеки прескача болния по три пъти. След това русалиите играят около ватафина, до който има гърне с ненапита вода. Той поръсва калушарите с водата, запойва ги с оцет, надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния. В неделята на Русалската седмица дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите. Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.

 
Фестивалът “Караян” и в Пловдив
 Уникалният културен форум, създаден по подобие на прочутия Виенски филмфест, стартира през 2001 г. по идея на Владимир Владигеров, негов артистичен директор. Тогавашната програма на фестивала...
Наследството на траките
 От публикация на в. Сега от 25.08.2001 г. знаем, че древните тракийски могили в България са 15000. Само 1000 от тях са разкопани от научни експедиции. Останалите 14000 са в ръцете на иманярит...
Отново за Стария град
  Ще се опитаме да обединим 2 статии от днешния брой на в. Марица, тази на стр. 10 за инж. Божидар Тодоров и неговия проект за укрепване на опасните места по тепетата на Стария град по който в...
Българска сплав за зъбни протези
По публикация в днешния брой на в. Марица: Екип металурзи на КЦМ АД, Пловдив е разработил и клинично изпитал златна сплав за металокерамика, използвана в стоматологията. С нея ще се опита да ...
Фестивалът “Сцена на кръстопът”
 Фестивалът се реализира по съвместен проект с Международния институт за Средиземноморски театър – Мадрид, ежегодно от 1997 г. На него водещите български театри представят актуалните си по...
На Световното по лека атлетика
Световното по лека атлетика в Париж, тази година ще бъде от 23-ти до 31-ви август. От публикация на в. Марица, днес научаваме, че поради травми най-големите ни звезди в атлетиката, Тереза Маринова ...
АЛИАНС ФРАНСЕЗ
АЛИАНС ФРАНСЕЗ
14.8.2003 г. 0:00:00
 Повод да разкажем за Алианс Франсез е публикацията в днешния брой на в. Марица за конкурса “Европа е и винаги ще си остане многоезична”. В този конкурс, единадесетокласникът от френската гимн...
Джазмените от група КРАКАТАУ в Пловдив
Едно от водещите световни имена в етноджаза и най-популярната индонезийска група “Кракатау” ще направи концерт на открита сцена “Конюшните на царя” на 15 август в Стария град. Концертът е от 21 ч. ...
Рейнджъри излетяха за Ирак
По публикация на в. Марица145 рейнджъри от българския батальон излетяха вчера, точно в 16.00 ч. от летище Крумово, Пловдив. Снаряжението им включва: бронежилетки, всяка от които тежи 23 кг, авт...
Един съвременен Дон Кихот
По публикация в днешния брой на в. Марица: Цено Петров – един от 8-те професионални орнитолози (наука за птиците) в България. Живее и работи в Асеновград и има 34-годишен стаж, като научен...