Новини

Именници: Лазар, Лазарина.

Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота - предпоследната събота преди СТРАСТНАТА НЕДЕЛЯ, денят преди Цветница/Връбница.
 
В българската обичайно-празнична система Лазаровден се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай - ЛАЗАРУВАНЕТО *.
 
Главно в Североизточна България в събота се прави Лазарската задушница, която се свързва с вярването, че на ВРЪБНИЦА “разпускат умрелите” (излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо).
 
В петък преди Лазаровден жените варят жито и приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Обикновено се прави един по-голям хляб с пластична украса от тесто и по-малки според броя на починалите (винаги нечетно число). Същата вечер жените прекадяват и преливат с вино гробовете на своите родственици и раздават от житото и големия хляб. Малките хлебчета се раздават най-често в събота сутринта.
 
В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети -  възкресението на Лазар (брат на Марта и Мария, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим). Исус Христос го извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (о-в Кипър).

* ЛАЗАРУВАНЕ - Общобългарски обичай в обредната система от момински пролетни обичаи (вж. БУЕНЕЦ и КУМИЧЕНЕ).  Лазарските обичаи и игри са между най-жизнерадостните, най-поетичните и най-масовите български народни обичаи. В целия празнично-обреден цикъл най-широко са застъпени онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща женитба и бъдещия им семеен живот. Основната възрастова група участници са моми, и то най-вече тези, на които предстои женитба. В някои области на страната изпълнители са и момчета на възраст от 5-6 до 10-12 г.