Именници: Минчо, Минка, Филип.
Обичайно празнуван на 14 ноември, в народната митология Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. Всяка стопанка на този ден трябва да заколи черно петле на къщния праг, като кръвна жертва за умилостивяване на Мратиняка. В патриархалното българско семейство жена никога не коли животно. Но на тоя ден най-старата жена в къща-та взема ножа, хваща петлето и с помощта на друга жена го коли през прага на къщата, но така че главата му да падне вътре като изрича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка". Главата и краката стопанката връзва с червен конец и закачва до огнището, като в човката на петлето предварително поставя живо въгленче.
Така къщата се предпазва от зли очи, духове и таласъми. воденичката се скътва до комина, като я из-ползват за лекуване на дете, което се напикава - вадят от полусмляната храна и я поставят в мълчана вода и дават на болното дете да отпие до три глътки. жлъчката на петлето има целебна сила - лекува всички болести и разваля магии. Според старите ямболци лечебна сила притежава и перушината, с която лекуват болни от шемет (виене на свят), притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.
На места в Западна България се празнуват за предпазване от вълци - наричан още Мартиньок. В Плевенско на Мартинци се принася жертва черно пиле за предпазване от кокошата болест, наречена Мрата, Мратинци, Мратиняк. Пилето се коли от най-старата жена вкъщи и то през прага на вратата или зад вратата. Главата, краката, перушината и воденичката на пилето се запазват и се използуват за лек. В народните представи нощите от 14 (или от 11 ноем.) до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести.
На 13 и 14 ноември в християнския календар вярващите заговяват за започващия на 15 ноември Коледен пост, който трае 40 дни.