Великомъченик Теодор е родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век, през времето на императорите Константин и Ликиний. Теодор бил известен в цялата страна със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Бил назначена за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра.

Това станало известно на Ликиний, който управлявал изночната част на Римската империя, където се намирал и град Ираклия. В душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Теодор бил смел мъж и чувствал, че Ликиний иска да го унищожи - той не се страхувал да умре, но искал да приеме мъченичеството в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените.

Ликиний заповядал да измъчват Теодор, като го бият с волски жили, после с оловни пръчки, да го обгорят с огън, да трият раните му с керемиди... След дълги изтезания го затворили в тъмницата без вода и хляб. След пет дни извели мъченика, за да бъде разпнат. Приковали го на кръста, войниците стреляли в лицето и му изболи очите. Накрая го посекли с меч. Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина много жители на града и войници да приемат християнската вяра.