Празниците са известни още и под имената Блъсъци, Чурици, Германовци, Чурлига, Пърлига, Марина огнена, Опалена Мария, Чурута - в традиционния народен календар празници, свързани с огнената стихия. Смятат се за най-горещите дни на лятото. Имат езически произход и са свързани с култа към огъня.
През Горещниците не се ходи на нива, не се работи, не се ходи пеш, не се пече хляб за опазване на труда от огнени стихии и градушки. През първия ден огънят в огнището се угася, а на третия ден, чрез специален обред, се пали един общ нов, жив, млад огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се празнуват най-много от ковачи, хлебари, калайджии и др., които работят с огън. Съществува вярване, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.
През 3-те поредни дни се гадае какво ще бъде времето в началните месеци на идната година (януари, февруари и март). В Родопите и Странджа, както и по течението на реките Струма и Места, третият от дните се почита в чест на св. Марина като господарка на змиите.
В християнската религия на 17 юли почитат св. Марина - дъщеря на езически жрец, живяла през III в. От 12-год. възраст тя се отдава на християнската вяра. Въпреки жестоките мъчения не се отказва от нея и след мъченическата си смърт е канонизирана за светица.