Галерии

Бачковския Манастир

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от византийския военачалник, грузинец по произход, Григорий Бакуриани, и брат му Абасий. Григорий  построява манастира в своите феодалните владения и по грузинска традиция го посвещава на жената-майка, като го нарича Петрички манастир (по името на крепостта, намираща се до него).

Манастирът има бурна история. Не веднъж е нападан и ограбван. През 1206 г. цар Калоян завладява Родопите, дотогава владение на Византия, и Бачковския манастир се оказва на българска територия. След 1344 г. цар Иван Александър укрепва българската власт над Родопите, и манастирът се превръща във важен средновековен религиозен и учебен център.

След като България пада под турско робство с огън и меч, патриарх Евтимий Търновски е заточен в манстира, където създава Бачковската книжовна школа. Така традициите на Търновската книжовна школа се запазват за бъдещите поколения с помощта на неговите ученици, между които и изтъкнатия книжовник Константин Костенечки.

В манастира има и голяма музейна експозиция, в която са представени старинни църковни предмети, богослужебни книги, старинни монети, икони и юбилейни украшения. Най-забележителна част от манастира са уникалните стенописи, които може са видят навсякъде в църквите към манастира и в костницата – фигурата на българския цар Иван Александър се вижда в стенописи от 11-ти и 14-ти век, в трапезарията на манастира (1601 г.), в главната църква “Успение Богородично” (1604 г.) и в църквата “Света Троица и Св.Никола” (1840 г.), където се намират някои от първите стенописи рисувани от прочутия възрожденски художник Захари Зограф.

Асеница напролет Асеница напролет
Асеница напролет
Бачковският манастир е разположен в китната Родопска долина, на десния бряг на река Асеница.
Външната ограда Външната ограда
Външната ограда
Втори по големина в страната след Рилския, Бачковският манастир е основан през 1083 г. от грузинците Григорий и Абасий Бакуриани.
Манастирът отвисоко Манастирът отвисоко
Манастирът отвисоко
Поглед към Бачковския манастир от върха на планината.
На върха на планината На върха на планината
На върха на планината
На върха на планината в близост до манастира.
 Манастирската порта Манастирската порта
Манастирската порта
Представителният вход на манастира.
Магерницата Магерницата
Магерницата
Манастирската трапезария е построена през ХІІ век. През втората половина на ХІХ век, в периода на Възраждането, асеновградския художник Алекси Атанасов създава на северната и фасада известната Панорама на манастирския комплекс с литийното шествие.
Трапезарията отвътре Трапезарията отвътре
Трапезарията отвътре
Трапезарията е неповторим шедьовър на българското изобразително изкуство. Неизвестен зограф е създал композицията Моление - Исус Христос, Св.Богородица и Св.Йоан Богослов. Върху свода са нарисувани старозаветни пророци, а редом с тях Аристофан, Диоген, Перикъл, Сократ, Аристотел, Платон, Плутарх, Сибила и Гален.
Мраморната маса Мраморната маса
Мраморната маса
Мраморната маса от 1601 г. все още се ползва в трапезарията на манастира. 
Големият стенопис Големият стенопис
Големият стенопис
Част от стенописа на Алекси Атанасов върху стената на магерницата.
Манастирският двор Манастирският двор
Манастирският двор
Част от предния манастирски двор.
Църквата Св.Богородица Църквата Св.Богородица
Църквата Св.Богородица
Главния храм на манастира - църквата "Св.Богородица" е строен през 1604г. Внушителният по размери позлатен дърворезбен иконостас е от началото на ХVІІв., и е един от малкото почти напълно запазени образци от този период у нас. Най-прочутата икона в храма е чудотворната Св.Богородица - дело на неизвестен майстор.
Църквата Св.Архангели Църквата Св.Архангели
Църквата Св.Архангели
Най-старата сграда в днешния манастирски комплекс е построената през ХІІ век църква Св.Архангели, с открит долен етаж, и втори етаж при нужда използван за отбранителна кула. Подсводовото пространство е изписано от Захари Зограф през 1841 г.
Стенопис от Св.Архангели Стенопис от Св.Архангели
Стенопис от Св.Архангели
Част от стенописите в отворения приземен етаж на църквата Св.Архангели. 
Входът на"Св.Богородица" Входът на"Св.Богородица"
Входът на"Св.Богородица"
 Главната манастирска църква Св. Богородица. Стенописите в притвора датират от 1643 г. и са от неизвестен майстор. Наосът е изписан от Моско Одринчанин през 1850 г.
Иконостасът от 1604 г. Иконостасът от 1604 г.
Иконостасът от 1604 г.
Църквата Св. Богородица с рядко красивия дърворезбован иконостас, датиращ от 1604 г.
Църквата Св.Николай Църквата Св.Николай
Църквата Св.Николай
Църквата “Св. Николай”, строена през 1836 г. в южния двор, и изписана от Захари Зограф през 1840 г.
Църквата-костница Църквата-костница
Църквата-костница
Църквата-костница е единствената запазена сграда от ХІ век. Приземният етаж е манастирска гробница, а вторият е богато изписан параклис. Тук могат да се видят образите на основателите на манастира - братята Бакуриани, на ктитора цар Иван-Александър, както и композицията Страшният съд от ХІ век. 
Пътят към Клувията Пътят към Клувията
Пътят към Клувията
Красива природа съпровожда туриста по пътя за Лечебното аязмо или както го наричат Клувията.
Манастирското аязмо Манастирското аязмо
Манастирското аязмо
Манастирското аязмо се посещава от хиляди търсещи изцеление хора. 
Малката скална църква Малката скална църква
Малката скална църква
Малка скална църква в местността Клувията приютява чудотворната икона на Св.Богородица за няколко часа на втория ден след Великден.
Към Скалната църква Към Скалната църква
Към Скалната църква
Стълбището, водещо към скалната църква. По средата отдясно може да се забележи малка скална ниша. Според преданието, иконата била скрита там по време на турското робство и открита случайно от местен пастир, благодарение на излъчваната от нея светлина. 
Св.Арх. Михаил(ХІV век) Св.Арх. Михаил(ХІV век)
Св.Арх. Михаил(ХІV век)
Църквата “Св.Архангел Михаил”, строена през ХІV век, се намира под висок скален хребет в Клувията.
Поглед към Бачково Поглед към Бачково
Поглед към Бачково
Изглед към долината на река Асеница и близкото до манастира село Бачково.