7 януари - ИВАНОВДЕН

Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна (от еврейски "Йоан" - божа благодат).

Обредна трапеза: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле
Народен празник, част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл.

Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна Бъбгария къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния. Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!"  Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.

Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи и пр. мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

На 7 януари българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Празникът е известен още като Ивановден. Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане. Неговата проповед за покаяние и кръщение, за очистване от греховете като подготовка на юдеите за идването на Христос му отрежда изключително място сред евангелистите. Борец за висок морал и правда, Йоан осъдил владетеля на Галилея - Ирод Антипа. По-късно е обезглавен по негово нареждане.