Ще се опитаме, чрез постиженията на съвременната техника и комуникации да Ви дадем възможност, наши читатели, да се докоснете до творбите на един съвременен зограф от Пловдив, Янко Кавръков, комуто е “дадено” да рисува икони. Той самият, е убеден, че само човек, който е в хармония със себе си и света, е в състояние да нарисува икона. В интервю, на страниците на в. Марица, той споделя: “Като нанасям варака върху иконата, не дишам, за да не наруша магията, когато я създавам”. Художникът споделя също, че сам се грижи за всеки детайл от процеса на създаване, като се започне от избора на дървото, обработката и се стигне до необходимото покритие на вече готовата икона, за да се запази тя по-дълго във времето за поколенията след нас. Разбира се недоволен е от възможностите насъвременните бои, не са като тези, които старите зографи са си изработвали сами... Според него, всяка негативна емоция влияе, защото зографисването е не само изкуство, но и тайнство. Както всеки истински творец, той не обича да продава, а подарява творбите си. За него е по-важно, те да бъдат видяни от повече хора. Затова е избрал да изложи 20 свои икони в Етнографския музей в Стария Пловдив, снимки от която изложба Ви показваме. Хармонията е пълна. Следващата работа на художника ще бъде, да изрисува храма в с. Дрангово, заедно с колегата си Румен Цветков. Сещам се, за един друг Пловдивски иконописец, Цанко Лавренов, който в личния си бележник е запазил думите на премъдрия Соломон: “ Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях”...