Именници: Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Надежда, Надя, Севда, София.
Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, и на майка им - света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов. Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Църквата “Св. София” – един от символите на град София, столицата на България е построена във Византийски стил от византийския император Юстиниан Велики в средата на VI век (527-565 г.). По времето на Второто българско царство (XII-XIV в.) тя придобива статуса на митрополитска църква и дава името си на града – София, което означава “мъдрост”. От 1992 г. 17 септември е и празник на столицата София. София е град с вековна история, който траките наричали Сердика. При римляните се развива като център на военна стратегия. По време на Първата българска държава се нарича Средец, а по-късно, по време Византийската власт, получава името Триадица. Своето име град София носи още от 14 век по името на старата църква “Св. София”. На 3 април 1879 г., градът е избран за столица по предложение на проф. Марин Дринов поради географското си разположение и потенциал за икономически растеж. Инфраструктурното развитие на града придобива национално значение. Гербът на София е създаден през 1900 година от художника Харалампи Тачев. Представлява щит, разделен на четири полета, в които са поставени символите на града – църквата “Света София”, планината Витоша, храм на Аполон Лечител, символизиращ минералните извори и богинята-покровителка Тюхе.