Информацията е взета от регионалната страница на в. Марица, 11.09.03:
 “Със Златоград започва, а не свършва България”
 Така твърдят жителите на най-южния български град, разположен в Родопите. Ръководителят на Етнографския ареален комплекс, специалистът етнограф Борис Тумангелов е убеден, че градът има предпоставки да се превърне в най-атрактивната и привлекателна дестинация за културен туризъм в Родопите и България.
 Най-голямото тракийско светилище, посветено на Бога-Слънце, известно до сега по българските земи се намира на 15-тина минути път от Златоград. Негов откривател е проф.Николай Овчаров. За сега на обекта са направени само сондажни проучвания, а истинското изследване тепърва предстои.
 В Златоград има значителен брой запазени образци на родопска възрожденска архитектура. Създадени са Музей на просветното дело в Средните Родопи и единственият в страната Музей на съобщенията. Старите родопски къщи в града са със статут на паметници на културата. Уникалният за Родопите Етнографски ареален комплекс бе открит на 24 май 2001 г. Той съдържа Етнографски музей с археологически експозиции, 4 работещи занаятчийски работилнци, ретрокафене, гостилница и механа. Туристите, решили да посетят града попадат в примамващия уют на българския ХIX век и действащите работилнички с дюкянчета.
 В общата визия за културен туризъм се включва и песента за Делю войвода, която в изпълнение на Валя Балканска бе записана на златната плоча – послания към извънземния разум и която полетя в Космоса с американските станции “Вояджър”. Така паметникът на Делю войвода, построен в родното му място, добива по-разбираем смисъл за чуждестранните туристи. Всеки, който е дошъл тук, остава завинаги пленник на неповторимата атмосфера на Стария Златоград.
 През 1991 г., българинът Георги Герасимов става инициатор за създаването на швейцарско-българско дружество в Берн. Роден в смолянското с. Петково, след като завършва оперно пеене и спечелва конкурс, работи и живее в Берн, Швейцария. След промените в България през 1989-90 година чуства лична отговорност да засвидетелства своята съпричастност към проблемите на прехода в България. Дружеството започва с 40 души, увеличават се на 60. В началото започват с хуманитарни помощи, следват финасова помощ за болниците и специално отделенията за белодробни заболявания, а днес основната задача, която си поставят е популяризацията на България и нейната древна култура.