Стефан Караджата (Стефан Тодоров Димов) е роден на 11 май 1840 г. в с. Ичме (дн. Ст. Караджа), Ямболско. Издънка е на един от най-старите български родове - Бинбеловците.
Тежко и нерадостно било детството на Стефан Караджа. Западнало материално, семейството му напуснало през 1844 г. Ичме и се заселило в недалечното с. Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско. Там родителите на Караджата живеели само 2 години. През 1846 г. те се задържали за малко е някакво делиорманско село и през април 1847 г. потеглили за Северна Добруджа, където имало техни близки, преселили се след войната 1828-29 г.
Първото село в Добруджа, в което отсяда семейството на Караджата било с. Долно Чамурли, Бабадашко, където престояло до декември 1847 г. Бедността, станала вече постоянен спътник на семейството, принудила Тодор Димов, бащата, да стане селски говедар, а децата му телчари. Гонено от нуждата, заради прехраната си, семейството на Тодор Димов се местело от село в село, без да успее да свърже двата края. След Долно Чамурлии, то живяло последователно в близките на него села: Бай Дауд, Саръ Юрт, Потур, отново в Д. Чамурлии и накрая, от юни 1854 година в гр. Тулча. Там бащата станал пазвантин (нощен пазач), а Стефан негов помощник. За известно време Караджата учил и обущарски занаят при зет си Никола Станчев.
Пораснал сред спомени и легенди за знаменития си род, Стефан Караджата от малък бил закърмен с омраза към османците. Тая омраза разстяла с годините му и той не пропускал да я изрази. С неспокоен и свободолюбив ду, Караджата не можел да понася повече поробителите и през 1862 г. емигрирал в Румъния. Оттогава започва и неговата революционна дейност.
Чул за организираната от Раковски легия в Белград, Стефан Караджата е един от първите, които се включват в нея. В станалите сражения с турците в Белград Караджата проявява безстрашие, смелост и самоотверженост.
След разпускане на легията Стефан Караджата се завръща в Румъния, където се отдава всецяло на народната борба. Там се запознава и с Хаджи Димитър, и вярна дружба ги свързва завинаги. Зедно с него, и отделно, до 1868 г. Стефан Караджа преминава на няколко пъти с чети в България, за известно време се прибира в Тулча, държи гостилница в Гюргево... И през цялото време той е в непрекъснати кроежи, в организирането и повдигането духа на българската емиграция за борба срещу турците. Особено дейно е неговото участие в организирането на четите през 1867 г.
С преминаването си с четата през 1868 г. Стефан Караджа и Хаджи Димитър обезсмъртяват своите имена в историята ни.