2006 година е обявена за Година на Моцарт. Това не случайно - на 27.01 се навършиха 250 години от рождението му, а на 05.12.т.г. - 215 години от смъртта му.
Да си припомним "стандартите факти":
Йохан Кристос Волфганг Теофил Моцарт, известен като Волфганг Амадеус Моцарт, е роден в Залцбург на 27.01. 1756 г. и е починал на 5.12. 1791 г. във Виена. Син е на Леополд Моцарт. Показва музикалния си талант от много ранна възраст, композирайки на 5 години, а когато е на 6, свири пред австрийската императрица.
Баща му се оказва пророк и през 1763 г. цялото семейство предприема турне по цяла Европа през Париж и Лондон, в което демонстрира уникалния талант на даровитото дете. Моцарт демонстрира таланта си пред френското и английското кралско семейство, публикува първите си музикални произведения и написва ранните си симфонии.
Семейството се прибира в къщи през 1766 г., но девет месеца по-късно отново заминават, този път за Виена, където се надеждите им за успех на Моцарт като оперен композитор са попарени поради интриги.
Моцарт прекарва 1769 г. в Залцбург, а през 1770 - 1773 на три пъти посещава Италия, където написва две опери и една серенада, които са представени в Милано.
През 1773 г. посещава Виена, където написва няколко струнни квартета и група симфонии, между тях са 25-а и 29-а. През 1769-81 е концерт-майстор на придворната капела в Залцбург. Периодът от 1774 до 1777 г. прекарва в Залцбург, като през това време написва меси, симфонии и своите концерти за цигулка, шест сонати за пиано, няколко серенади и дивертименти и първия си концерт за пиано k. 271.
През 1777 г. виждайки, че в Залцбург възможностите на толкова надарен композитор са сравнително ограничени, започва да търси други възможности. Заедно с майка си заминава в Мюнхен и Манхайм, но не му е предложена подходяща работа.
Годините 1779 - 1780 прекарва отново в Залцбург, композирайки сакрални творби, симфонии, концерти, серенади и драматична музика. През цялото това време операта остава в центъра на неговите амбиции и през 1880 г. отива отново в Мюнхен с намерение за сериозно творчество.
След това е призован във Виена за възкачването на новия император. Поради разногласия с работодателя си през 1781 г. е уволнен и живее от преподавателска дейност, публикувайки своята музика, свирейки по забави и публични концерти.
През 1782 г. се жени за Констанце Вебер
От 1787 г. е придворен композитор на прилична заплата, като работата му се състои в композиране на танцова музика за баловете в двореца..
Моцарт живее във Виена до края на живота си. Предпрема различни пътувания до Прага (три пъти), Берлин (1789 г.), Франкфурт (1791 г.) по различни поводи.
Умира на 35 годишна възраст във Виена, където е погребан.
През 1851 г. Ludwig Kochel решава да направи пълен хронологичен каталог на всички произведения на Моцарт. Неговите числа са приети за официални при класификация на работите на великия композитор като всяко от произведенията му се означава с k или kv и пореден номер. След създаването си каталогът многократно е допълван и променян.
Източник Радио Усещане.
*********
С името му са свързани и много митове и легенди:
Отровен ли е бил Моцарт, защо не е погребан с почести, къде е гробът му и каква точно е историческата истина? Съвременните биографи на големия композитор опровергават някои широко разпространени, но неверни твърдения за живота и смъртта му.
Моцартовият “Реквием” остава незавършен, въпреки че тежко болен, гениалният композитор работи върху него почти до последния си час. Ужасните болки прекъсват работата му, настъпва мъчителната смърт и шедьовърът на Моцарт остава недовършен. Дълго време се смята, че е погребан бедно, без никакви почести. Това е наистина подходящ материал за филм, но изобщо не отговаря на истината.
“Моцарт е погребан в съвсем нормален гроб .Това ни изглежда неподобаващо за него, т.е. неподобаващо за един гений”, казва познавачът на Моцарт Улрих Лесингер. С други думи, Моцарт не е погребан в бедняшки гроб, а просто е погребан така, както обичайно погребват в онова време, без особени почести. Както са погребани, обяснява Лесингер, и много други виенчани, починали през ноември или декември 1791 година.
Лесингер завежда научния отдел към Моцартеума в Залцбург. Тук се помещава и най-голямата Моцартова библиотека, а нотните му листи се дигитализират и подготвят за публикуване в Интернет. Това е непосилна задача, независимо че Моцерт умира твърде млад, само на 35 години.
“Моцарт умира твърде рано, но не и твърде рано за времето си”, обяснява Лесингер. Средната продължителност на живота по Моцартово време е 37 години. Вероятно не малко негови съвременници са доживяли до 50 годишна възраст, но от друга страна, в епохата на Моцарт детската смъртност е много висока, включително в семейството на композитора.
Приживе Моцарт страда от много болести, а това вероятно се е отразило на отначало много добрия му външен вид. Сестра му Нанерл пише, че след пътуването му в Италия той изглеждал много блед, което подсказва, че вероятно черният му дроб е бил зле.
Познавачът Лесингер допълва, че Моцарт не е бил особено красив, ако се съди поне по потретите му. Очите му издават, че е вероятно да е страдал от Базедова болест.
Не отговаря на истината и легендата, че е бил отровен. По-вероятно е смъртта му да е настъпила вследствие на бъбречно заболяване. Според Лесингер не съществува нито едно доказателство, че гениалният композитор е бил отровен. Факт е обаче, че скоро след смъртта му вече никой не знае къде точно е гробът му.
Източник Днес Плюс
Kакво още не знаем за Моцарт?
Ако искате да слушате Моцарт - кликнете на името му.