30 години след Освобождението на България от турска власт последствията от Берлинския договор 1 (13) юли 1878 продължават да тежат на българския народ. Окончателното отхвърляне на несправедливо наложените клаузи става възможно едва през 1908 г. Поемането на управлението в Турция от младотурците и намерението на Австрия да анексира Босна и Херцеговина благоприятства положението на България. Дипломатите решават да обявят независимостта на страната веднага след анексията като отчитат момента за най-безопасен. Цялата подготовка по церемонията се извършва при изключителни мерки за сигурност и секретност.



Въпреки несъгласието на Русия, на сутринта на 22 септември 1908 княз Фердинанд и политиците отиват в църквата Св.40 мъченици в Русе, където се отслужва черковната служба. След края на службата князът прочита манифест, с който провъзгласява България за „независимо царство“, а нейният господар за „Цар на България“. Изненадата за присъстващите е пълна и новината предизвиква бурна спонтанна радост сред българите. С провъзгласяването на независимостта българската държава получава право за равноправно третиране в международните отношения. Постепенно позициите на монарха укрепват значително. Манифестът на княза дава пряко отражение върху политическата обстановка в Европа.



Прогласяването на независимостта на България е проява на независимия дух на българите и важна стъпка по пътя на утвърждаване на Третата Българска държава.