"Мавзолей" е изцяло български роман
Той побира историята на три жени, рамкирана от 9 септември 1944 и 10 ноември 1989 г. Кратки изречения, пестеливо обрисувани образи, сполучливи метафори, хубав език, който рисува страшно време, което иска да унищожи свободомислещите, джаза, красотата. „Мавзолей" ни връща към червените връзки, конфекцията и лозунгите. "Детмаг" (грозно съкращение от "дете" и "магазин") заемаше четириетажна, строга сграда, образец на сталинската архитектура. Вътре нищо не беше с детски размери. Парапетът на каменното стълбище бе толкова висок, мраморните стъпала толкова дълбоки, че детето едва ги изкачваше. Таваните бяха далеч, осветени от строгата светлина на тежки полилеи; огромни житни класове, сърпове и чукове оживяваха барелефно по стените. С една дума, още с първото си посещение в дома на игрите детето се уплашваше."
"Мавзолей" напомня, че отминалият строй е неосмислен докрай, дори от поколението, родено с Пражките събития; от децата, които живяха в леките години на тоталитарния режим, но изпитаха цялата тежест на прехода. Мавзолеят днес го няма. Но в спомените на своите връстници съществува, там е и азиатската мумия, поставена в огромното легло, в мрачната студена зала. На мой близък роднина му се сторило, че помръдва, когато го завели от училище, вечерта едва заспал. Много се смях на този разказ. Това е и единствената здравословна реакция на студа, който влиза в сърцата ни от "студените файлове" на миналото.
DW