Новини

Новини

Христос воскресе! Да поговорим за Торинската плащеница

Христос воскресе! Да поговорим за Торинската плащеница

17.4.2011 г. 10:00:00
Великден е - и църквите се пълнят с хора. Някои са дошли с вяра, други по традиция, трети от любопитство. И ако този ден на Божествено възкресение има силата да привлече толкова много хора с различни възгледи за реалния свят и трансцендентното, то не е чудно, че той именно става причината и за многобройни въпроси пред всеки човек, рано или късно.

Какво всъщност празнуваме? Чие е възкресението в наричания и от секуларния свят Велик Ден? Какво е доказателството за истинността на този Християнски празник? Как да знам, че Христос наистина не само е съществувал, но е умрял за греховете на света и е възкръснал?

Божий Син? За някои доказателствата са малко, но силни, защото имат достатъчната духовна основа. Други са стигнали до избора си да вярват след множество логически заключения. Трети все още имат нужда от убеждение. Заставайки пред Възкресението на Великден, ние всички, вярващи и невярващи, имаме своите въпроси и отговори, лична вяра и лични съмнения пред Събитието в този ден.

Подобен е случаят с изследването на една плащеница, свързана с Възкресението Господне. Тя е не по-малък повод за въпроси и отговори, вяра и съмнения. Оглеждана и изследвана, отхвърляна и приемана, представяна за свещена реликва и богохулна фалшификация.

Но огромното внимание, което й се отделя, идва не толкова от нейната собствена автентичност, а от факта, че тя се явява спорно свидетелство за този Ден и възбужда непрекъснато въпроси. Дали Христос наистина е живял между нас? Дали наистина е умрял на Голгота за греховете на целия свят? И най-важното: дали е възкръснал и е жив днес, като Божий Син и сам Бог?

Плащеницата познаваме от дискусиите около нейната автентичност през последните десетилетия под името Торинска. Но тя става известна още през 1354 като притежание на известния рицар Джефри Дьо Чарни. Твърди се, че с нея Христос е погребан от Йосиф от Ариматея, както разказва Евангелието. През 1389 епископът на Трюа я обявява за фалшификат, но след него всички папи от Йоан II насетне приемат плащеницата за истинска. През 1453 внучката на Джефри Дьо Чарни, Маргарита, предава плащаницата на Савоя, където през 1532 е повредена при пожар. През 1578 плащеницата е предадена на кралския параклис в катедралата “Сан Джовани” в Торино, Италия.

Като реликва, плащеницата буди интерес през вековете. Още през 6-ти век се споменава в документ на местан църква в Мала Азия за наличието на плащеница, за която преданието свидетелствало, че била онази, в която е погребан Христос.

Тя е дълга 4,35 м, широка 1,10 м. На нея ясно личат контурите на човешко тяло с белези от прободни рани. Запазени са чертите на лицето на млад мъж с брада. Сериозни изследвания са направени през почти целия двадесети век. Различни хипотези са приети, отхвърлени и после приети отново.

Дали плащеницата не е просто рисунка? А ако е, защо пигментацията не е попила на втория ред влакна, от които е изтъкан платът? Сравнение с обикновена рисунка на лицето показва, че чертите на лицето от плащеницата ясно личат като триизмерни, което ги прави невъзможни за създаване от човешка ръка. Такъв вид образ може да бъде направен само с лазерен импринт, подобно на триизмерна фотография, образувана след кратко облъчване със силна енергия. Но такава технология и до днес няма открита.

Окончателното доказателство, че образът на плащеницата не е рисунка с боя, е кръвна проба, показваща, че образът е направен от съсирена кръв, група AB, наситена (концентрирана) в следствие на тормоз и насилие. Фигурата от плащеницата е на човек с височина около 180 см, тежащ около 77 кг. Ясно личат рани в областта на главата, прободни рани в китките, които са опънати като при продължително висене, и рани на гърба с формата на бразди, следствие от бичуване. Пред тялото има петно от кръв в областта на гръдния кош и рани по коленете като при падане. Виждат се и прободни рани в нозете. Причината за смъртта е задушаване, което причинява спиране на сърцето.

Въглеродният тест, на който плащеницата е подложена, неколкократно дава различни резултати. Направеният 1970 C14 показва, че плащеницата датира около 1260-1390. Но въглеродният тест съвсем не е точен метод. За процедурата е използвано малко парче от плащеницата, което не я представлява в цялост. Пожарът, след който е оцеляла, също оказва влияние върху теста с C14. Както други древни предмети, над 60% от плащеницата е покрита от микроскопични организми, които формират биопластично покритие. Възрастта на това покритие влияе на въглеродния тест. Например, C14 приложен върху египетска мумия, я датира около 215 г. пр. Хр., давайки разликова грешка от над 650 години.

В началото на 21-ви век все още не съществува технология, която точно да определи възрастта на плащеницата или да дупликира качеството на образа върху нея. Чие е лицето върху плащеницата? Как е попаднало върху платното и как остава там толкова дълго време? Торинската плащеница остава една от необяснимите тайни на новия свят. Най-великата реликва или средновековна енигма?

Колко сила ще има в доказването на автентичността й, за да убеди атеиста?

За нас, които днес празнуваме Великден с вяра в живия Христос, плащеницата от Торино е свидетелство само за едно: че истинската вяра в Бога не се нуждае от физически доказателства, за да продължи да изповядва, че Христос възкресе. Во истина възкресе.

Mediapool 
Pirin Ensemble - Anniversary
Pirin Ensemble - Anniversary
17.4.2003 г. 0:00:00
Sofia, April 16\r\nThe Pirin Folk Ensemble gave a gala concert at Sofia's National Palace of Culture to mark the 70th birthday of its chief artistic director, Prof. Kiril St...
Origins of the Bulgarian Nation
9.4.2003 г. 0:00:00
Melnik and Melnik wine
26.3.2003 г. 0:00:00
\r\nAncient Bulg...
Plovdiv Hotels
19.7.2002 г. 15:40:15
Plovdiv Hotels µ@®¥¶...