На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости - т.е."заговяват от месо", затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки" се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден следват седмиците на най-дългия религиозен пост за православните християни - период на хранителни и духовни пости.
Векове наред българите, чрез обичайно-нравствени норми на постите, са утвърдили необходимия хранителен режим през годината. А строгото спазване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „Заговяване" и „Отговяване". „Заговяването" е поредица от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничения чрез постене, а „Отговяването" - връщане отново в света на хаоса и съблазните.
Постът в народната митология води началото си от вярването за ритмичната смяна на хаоса с порядъка. В повечето древни култури постенето се практикува като форма на доброволно ограничаване, покаяние от зли помисли и дела или мобилизиране на духа и тялото За преодоляване на бъдещи трудности. Временното въздържане от определен вид храни и дейности през определени периоди от време е способ за очистване на човека и достигане на духовно и физическо съвършенство. Зад всички представи и вярвания прозира рационалното предназначение на постенето като начин за периодично освобождаване на човешкия организъм от вредни, токсични натрупвания.
Най-дълги са Великите пости (т.е. Великденските пости) — седем седмици, и свършват с Великден; след тях са Коледните пости — 40 дни. Двуседмични са постите преди празниците на някои светци - например Св. Богородица и Св. Петър.