На Велики четвъртък се състои Тайната вечеря на Исус Христос с дванадесетте апостоли, по време на която той предсказва смъртта си и предателството на Юда.- Един от вас ще ме предаде – казва Исус Христос на учениците си.- Да не съм аз, Господи? – отговоря Юда, след което става и изчезва в нощната тъма.Исус Христос е предаден от неговият ученик, апостол Юда Искариот, в сряда за 30 сребърника.По време на тайната вечеря Исус Христос показва пред учениците си величайшо смирение. Той взима хляб, благословя го и го разчупва с думите: "Вземете и яжте - това е Моето тяло", а след това им подава чаша с вино, като казва: "Пийте - това е Моята кръв!"След като се провежда тайната вечеря един след друг апостолите напускат къщата, в която вечерята се е състояла. Само трима от тях – Петър, Йаков и Йоан тръгват с Исус Христос. Те отиват в Гетсиманската градина. Исус Христос се отдалечава от учениците си като преди това ги моли да се помолят. След като свършва молитва и отива при тях вижда, че те спят. В същото време пристига стража, водена от Юда, който казва на войниците "Когото целуна, той е – хванете го". Юда се хвърля към Исус Христос и го целува. Стражите отвеждат Исус Христос.На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.В четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания.
Този ден се тачи повсеместно и за предпазване от градушка. Жените не работят, мъжете не орат. Същите забрани се спазват и през следващите шест четвъртъка, наричани също Велики четвъртъци.
* ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ЯЙЦА - Пролетните обредни практики, свързани с яйце, възникват в дълбока древност. Те са формирани на митологична основа във връзка с народните представи за яйцето като символ на жизненото начало, на прераждането и прорастването, на обновителните процеси в природата. С течение на времето тези практики са усвоени от християнството и включени в неговата идеология.
След боядисването на яйцата се подхваща нов, млад квас, в който слагат лековити билки. На Велики четвъртък се слави и припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съдът над Исус, неговата смърт и погребение.
В обредната практика на българите великденските яйца се приготвят по правило най-често в четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден. По традиция приготвените яйца за Великден са два основни вида - боядисани в един тон (червено, жълто, зелено, синьо и др.) и рисувани, наричани ''писани'', шарени, перашки, кадънки, китанчета и др.
За художественото изписване се прилага различна технология - орнаментиране с чист пчелен восък, след което яйцето се боядисва; декориране на бяло или боядисано яйце с цветен рисунък; украса от налепена различна по цвят вълнена прежда и др. Най-често срещаните орнаменти са растителните и линеарните. Много майсторство влага българката и при полагането на мотиви с геометричен и зооморфен характер. Великденските яйца са предназначени за подаръци на близки и роднини през празника и за великденската трапеза, но те са и основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. С тях се извършват редица обредни практики за предпазване на хора, домашни птици и животни, на посеви от болести, урочасване или зли духове и за продуциране на здраве и плодородие. Първото боядисване на яйце винаги е червено. Вярва се, че то притежава по-особена магическа сила, която може да предпазва и стимулира. С него стопанката потърква лицето на всяко дете като изрича богословия (или му бае) за здраве и жизненост: ''Да си жив(а) и здрава(а), да си червен(а) като дядо Великден''. ''Да си червен(а) като Великденско яйце'', ''Да си здраво, бяло и червено''. В някои райони на страната с първото яйце потъркват и лицата на младите моми и невести. То се оставя на домашната икона.