Ето и историята на конфликата, описана от проф. Николай Генчев във "Възрожденският Пловдив".
"Сблъсъкът в „Св. Богородица" става през последната седмица на ноември, когато Д. Мицура изтръгва от българския псалт Апостола и забранява да се чете по български. В отговор на това на следващия ден църквата се напълва с българи. Гърците не посмяват да се явят и настояват Паисий да се намеси. Ожесточението расте, на 29 ноември църквата се превръща в арена на побоища. Ето как два противоположни източника представят събитията от този ден. В едно обръщение на пловдивската българска община се казва: „Спротив настоящии до сега обичаи да се почетва по някои път сам-там и български, завчера 29 ноември един ученик от българското училище, защото поискал да чете Апостола по български в черковата „Св. Богородица", занесените елине, повечето чужденци, спущат са, нападат на ученика и отласкват го със заплашителни думи; между това, други силят са да изпъждат из черквата всички българчета и нападат с безсрамни думи и псувни въз целий български народ с викове: „Гърците са царували и пак щат царуват, а българите им били робе и пак щат им робуват." Едно такова смущение причиниха и назарана 30 ноември. Такива псувни, такова унижение и презрение към българския народ... не ще прости нито един, нито най-равнодушни българин.. ."100 В писмо до Патриаршията „гръцките ефимерии на всички пловдивски църкви" съобщават, че след като е дошло патриаршеското послание за въвеждане на български език в „Св. Богородица" и в „Св. Димитър", пет или шест българи „толкова побесняха, че изгониха от храма „Св. Богородица" всички енорияши — над 40 гръцки семейства, и въведоха изцяло българския език, като си послужиха със същите средства и имаха на своя страна съгласие във всичко с тях нашия митрополит г. Паисия".101 След събитията на 29 и 30 ноември пловдивският управител иска на 1 декември обяснение от Паисий, като настоява митрополитът да му посочи инициатора, за да бъде съден по закона.102 Още същия ден Паисий уведомява мютесарифа за станалото, като заявява, че законите на империята „безусловно търпят всички народности, всички вероизповедания и всички езици и нашата вяра търпи всяка народност, всяка вяра и всеки език, дори повече — с еднакво благоговение употребява всички езици като оръдие, с което славим бога".. .103 Патриаршията е силно изплашена от събитията в „Св. Богородица" и от позицията на Паисий. В началото на декември 1859 г. патриарх Кирил потвърждава в писмо до митрополита раншното решение на Синода за богослужението в двете църкви, като задължава Паисия да съобщи това писмено на всички християни и да съдействува с всички средства за умиротворяване. Накрая патриархът декларира, че други претенции в тази насока няма да бъдат уважавани.104 На 1 декември в отговор на това писмо българската община изпраща изложение до мютесарифа Азис паша, като го моли да не позволява „такива унижения и презрителни безчествия, които ние търпим от чужди поданици." Иска да бъдат наказани Д. Мицура и другите организатори на сбиването.105 От своя страна, Геров съобщава на посланика в Цариград княз Лобанов-Ростовски за станалото, за да го успокои, че е предупредил Паисий да вземе мерки за потушаване на разпрата в самото начало.106 Опитите на общината и на Паисий Пловдивски да регулират конфликта в полза на българите предизвикват ново надигане сред гърците и гръкоманите в Пловдив. В началото на декември от името на енориаши на „Св. Богородица" се изпраща изложение до патриарх Кирил, в което се иска да не се отстъпва повече пред тези, които „отстраняват от църквите езика на Павла и Йоана, на Василия и Златоуста". Молбата е подписана от гръцките свещеници и 59 жители.107 Но въпреки патриаршеското послание и намесата на турската власт яростта, предизвикана от сбиването в църквата „Св. Богородица", не могла да бъде укротена. Паисий търсел възможности да смекчи противоречията. Той поканил на 19 декември българските и гръцките първенци от енорията на „Св. Богородица" и „Св. Димитър" да решат как да бъде съобщено патриаршеското послание на народа. Гърците обаче не се явили. Дошли само българите. Те и Паисий решили посланието да се прочете на следващия ден в църквата, като службата се отслужи само на гръцки, а българските ученици изпеят само „многая лета" за султана и патриарха. На отделно събрание гърците решават да не допуснат четенето на патриаршеското писмо. И действително, когато на 20 декември дякон Игнатий се качил на амвона, за да прочете писмото, гърците се втурнали да го свалят с викове „не щем български". Отново настава истинска битка със свещници, столове и тояги. Гърците били изхвърлени от храма и службата продължила на български език.108 Победата в църквата „Св. Богородица" била окончателно затвърдена, когато на 25 декември цялата коледна служба, за пръв път в Пловдив, била отслужена на български език;109 и още веднъж на 10 януари 1860 г., когато става пак нещо нечувано за Пловдив — Паисий и двамата му епископи отслужили служба на български език и прочели писмото на патриарха.110 Овладяването на църквата „Св. Богородица" било улеснено от мютесарифа Азис паша, който застанал на българска страна и арестувал гръцките побойници. Но решително значение в случая имала позицията на митрополита. Паисий окончателно и открито се определил на страната на българите. Това парализирало гръцката съпротива и развързало ръцете на българската община. Победили в „Св. Богородица", българите решават да овладеят и църквата „Св. Неделя". В този дух в началото на 1860 г. било изпратено прошение до Високата порта.111 Паисий подкрепил и това българско искане. На 8 януари той писал до патриарха, че за да настъпи мир в Пловдив, службата в „Св. Богородица" трябва да се води само на български език, а в „Св. Неделя" — смесено.112 Пред новата заплаха водачите на пловдивските гърци и гръкомани решават да действуват вече не в Пловдив, а в Цариград. Със средства, отпуснати от Гюмюшгердан, в столицата бил изпратен д-р Владос, снабден с писма и протести, адресирани до патриарха. В едно от тези изложения с дата 13 януари 1860 г. гърците от Пазарджик съобщават, че в енорията „Св. Димитър" няма нито един българин, а в енорията „Св. Богородица" от 46 семейства само 6 са български. Просителите заявяват, че са решили да върнат на българите 19 хиляди гроша, които те били внесли за храма „Св. Богородица", и да не ги допущат повече в него.113 От своя страна, пловдивските гърци предлагали на Патриаршията да отпусне на българите 100 хиляди гроша, за да си построят своя църква и като получат внесените от тях такси, да напуснат завинаги „Св. Богородица" и „Св. Димитър".114 За да парира гръцките акции, общината в Пловдив решава да изобличи и морално да деградира водачите на пловдивското гръкоманство — Михаил Гюмюшгердан, Д. Мицура и Г. Мавриди. Кампанията срещу тях била подета през февруари 1860 г. на страниците на в. „България".115 По-сетне по искане на пловдивските български първенци софийската община завела процес срещу Гюмюшгердан.116 Ст. Чомаков и Г. Чалъков писали до Н. Рилски да направи възможното, за да бъде отстранен Мицура като настоятел на манастира, защото е върл българомразец. Н. Геров изобличил хасковския гръкоман Хаджи Ставри, че се крие зад руско поданство. Наред с това Геров стъпка по стъпка внушава на Ступин, на Лобанов-Ростовски и на Азиатския департамент, че главната вина за пловдивския конфликт носят гръкоманите. В синхрон с всички тези действия вестниците “България” и “Цариградски вестник” отбиват ловките публицистични инсинуации на в. “Бизантис”. В подкрепа на Пловдив през 1959-1860 г. се надига цялата епархия."
Източник - http://svetidimitar.com