Новини

Новини

137 години от Съединението

137 години от Съединението

6.9.2023 г. 8:00:00
Да си припомним фактите:



По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия. Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях.



Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.



Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен. Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.





През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.





Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Вместо да се възползва от дадените му права по силата на Органическия устав и да повика незабавно турски войски от Цариград, Кръстевич, като родолюбец, предпочита да се предаде доброволно. Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг.





В състава на временното правителство влизат: д-р Г. Странски (председател), д-р Ст. Чомаков (подпредседател) и членове: майор Д. Николаев, майор Д. Филов, майор С. Муткуров, майор Р. Николов, Й. Груев, К. Пеев, д–р Г. Янкулов, Д. Юруков, З. Стоянов, Г. Данчов, Ат. Самоковец и Г. Бенев. За главнокомандващ източнорумелийската милиция е назначен майор Д. Николаев.



Присъствието на лица от двете политически партии в Областта, на четирима военни дейци и представител на БТРЦК трябва да покаже на външния свят и особено на Русия, че Съединението е общонародно дело.





Веднага след съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.















КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ (преди Коледните пости)
Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки" - тъй се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.
Днес е Св. Мина (Мчц-и Св. Мина, Св. Виктор и Св. Викентий; Преп. Теодор Студит; Мчц-а Стефанида)
Именници: Минчо, Мина, Минка; Виктор, Виктория; Викентий.\r\nНа 11 ноември православната църква отбелязва празника на Свети Мина,
8 ноември - Архангеловден (Събор на Св. Арх.Михаил)
Именници: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил, Милен, Милена\r\nОб...
ГОЛЯМА (АРХАНГЕЛСКА) ЗАДУШНИЦА - първата събота преди Архангеловден
Голямата, или още както още я наричат Архангелската Задушница, е първата събота преди Архангеловден. .
Днес e Денят на народните будители
Денят на народните будители се отбелязва като един от големите български празници, с който се припомня за делото на всички онези българи, допринесли за Освобождението ни
Днес е Мишкин ден
Днес е Мишкин ден
27.10.2023 г. 10:00:00
Не пипайте остри предмети Жените да не докосват ножове, игли, куки и сечива
Днес е ДИМИТРОВДЕН (Вмчк.Димитрий Солунски – Мироточец)
Именници: Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.Обредна трапеза: пита с ябълки, яхния от петел, курбан от овче месо.Празникът, наричан още Митровден,  в на...
19 октомври е празник на Св. Йоан Рилски и на Рилския манастир
19 октомври е празник на Св. Йоан Рилски - една от най-изявените личности и най-почитаният български светец. На този ден православната църква чества откриването на мощи...
18 октомври – Св. Лука и празник на иконографите и художниците
Св. Лука, написал Евангелието за живота и спасението на Учителя, в което описва живота и делата на Христос, бил известен също и като великолепен лечител и талантлив художник. Роден е ...
Днес е ПЕТКОВДЕН (Преп. Параскева - Петка Търновска)
Именници: Петко, Петкана, Параксева, Пенчо, Пеньо, Пенка.Петковден, наричан още Петки - народен празник, свързан с някои предхристиянски елементи. В планинските райони на Петки се извършват о...