На 5 април 1857 г. във Верона, Италия е роден княз Александър Батенберг. Пълното му име е Alexander Joseph von Battenberg. Той е втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от брака му с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. Александър Батенберг е първият и най-млад български владетел след Освобождението. Той участва в решителни битки с турците при Шипка, Казанлък, Стара и Нова Загора.
Изборът му е утвърден единодушно от Първо Велико народно събрание в Търново на 17 април 1879 г. На 24 април 1879 г. князът е тържествено посрещнат във Варна. С това започва първият период в неговото властване от 1879 до 1883 г. Управлението му минава при непрекъснати политически кризи. Князът се опира на консерваторите, преследвайки своята цел за силна монархическа власт.
На 27 април 1881 г. Батенберг уволнява правителството на П. Каравелов. През юли същата година Второто Велико народно събрание суспендира Търновската конституция и така започва “режимът на пълномощията” на княз Батенберг – концентриране на законодателната и изпълнителната власт в ръцете на монарха. Създава се Държавен съвет. Започва активна дейност по модернизиране на законодателството. През 1883 г. променената обстановка кара князът да потърси съдействие от либералите и да възстанови Конституцията.
На 6 септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което князът приема в манифест. Следва победа в Сръбско-българската война и подписване на Букурещкия мирен договор. Последвалата криза обаче води до военен преврат – през август 1886 г. князът е принуден да подпише манифест, с който обявява абдикацията си, и е изпратен в Русия. След кратки политически борби и обявено от Стефан Стамболов наместничество княз Батенберг се завръща в България. Но дни след това, на 25 август 1886 г., князът подписва своята абдикация и окончателно напуска България.
Как става това?
Капитан Радко Димитриев поднася на княза написания от юнкера Ради Овчаров указ със следното съдържание: "Понеже българският народ и войската намират, че моето по-нататъшно стоене на българския престол е вредно за интересите на страната, то аз се отказвам от престола, като обещавам, че не ще имаме занапред никакви претенции". След няколко секунди размисъл князът дописва: "Бог да пази България." Такъв е краят на един владетел, при чието управление България увеличи два пъти територията и населението си...
Княз Александър умира в Грац, Австрия на 17 ноември 1893. Останките му са пренесени в София и погребани с почит в мавзолей в центъра на столицата.
Източник: Бизнес Индустрия Капитали