По време на приготовления за война с Византия от сърдечен удар умира цар Симеон I Велики. Веднага след възкачването му на престола през 893 г. отношенията с Византия се изострят, тъй като византийският император Лъв VI Философ мести тържището на български стоки от Цариград в Солун.
Византийският владетел отказва да промени тази разпоредба и в защита на българските търговци Симеон I навлиза в Източна Тракия и разбива византийците при Одрин. В отговор император Лъв VI влиза в съюзни отношения с маджарите, които нахлуват в българските земи и на територията на днешна Добруджа разбиват изпратената срещу тях войска на княз Симеон. Князът и болярите му са принудени да се оттеглят в крепостта Дръстър и да започнат преговори за мир.
По време на преговорите с Лъв Хиросфакт българският владетел успява да сключи съюз с печенегите и съвместно с тях да разгроми маджарите. След като укрепва тила си, Симеон насочва войските си на юг и през 896 г. нанася тежко поражение на ромеите при Булгарофигон. Византийският император е принуден да подпише мирен договор, с който се възстановява статуквото отпреди 894 г.
От 894 до 913 г. отношенията между двете държави са мирни. Вероятно в този период българите трайно овладяват земите на днешна Западна Македония и Албания. През 904 г. арабите, водени от Лъв Триполитански, завладяват и опустошават Солун. От това се възползва и княз Симеон и макар войските му да не завладяват Солун, българо-византийската граница е изместена на 20 км северно от Солун.
Войната започва през 913 г. и е предизвикана от пренебрежителното отношение на съимператора Александър, поел властта поради малолетието на император Константин VII, спрямо българското пратеничество. През 913 г. Симеон I стига до стените на Цариград. Византия е принудена да му признае титлата цар на българите, въпреки че следващата година го анулирала. Тогава българските войски нахлули отново в Източна Тракия и превземат Одрин. На 20 август 917 г. в Ахелойската битка византийската войска е обкръжена и избита. Следва второ поражение при Катасирти и патриарх Николай Мистик апелира за спиране на войната и подписване на мир.
Междувременно византийската дипломация успява да раздвижи сърбите в тила на княз Симеон. Симеон изпраща срещу сърбите войска начело с кавкан Теодор Сигрица и Мармиас. Те залавят сръбския княз Петър Гойникович и поставят на престола княз Павел Бранович. През 918 г. българските войски достигат Пелопонес и Егейските острови.
Свикан е църковен събор, на който Симеон I се провъзгласява за император на ромеите, а българският архиепископ е провъзгласен за патриарх. През 921 г. една българска армия достига до Дарданелите, завладява Галиполския полуостров и се опитва да премине на малоазийския бряг. През 923 г. цар Симеон I отново стига до стените на Цариград.
Византия иска да започнат преговори за мир и въпреки че мир не е сключен българите снемат обсадата. По време на царуването на Симеон I Велики България достига своето най-голямо политическо, военно и културно могъщество.
Той е вторият владетел след Карл Велики, който придобива титла, равнозначна на тази на византийския император. Българската църква си извоювала автокефалност, а България се превръща в духовен център на славянския свят. Втората българска столица - Велики Преслав, става един от основните културни центрове на Югоизточна Европа и град, който по великолепие съперничи на Цариград.
****
Паметник на цар Симеон Велики ще бъде открит в старата столица Преслав по повод на 1080 години от смъртта на владетеля, предаде БТА, позовавайки се на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.Церемонията е на 27 май - в деня на кончината на цар Симеон Велики. Мемориалът - сред старините край Велики Преслав, ще бъде открит от народния представител от НДСВ Светослав Спасов - председател на комисията.Спасов е осигурил средства за мемориала, който ще бъде издигнат близо до "Златната църква" в Стария град. Мястото за паметника е било съгласувано с Института за паметниците на културата.Мемориалът ще бъде от два вида гранит, върху който е издялан образът на Симеон Велики така, както е изобразен от художника Димитър Гюдженов на картината с трона. Върху черен гранит е изписан текст за годишнината и за поставянето на паметника.Свещеници от Шуменска област ще отслужат заупокойна молитва и ще осветят курбана, който депутатът дава за годишнината. Ритуалът ще започне в 11.30 часа, се посочва в съобщението.В церемонията ще участват представители на Шуменския клуб "Традиция" и артисти от ансамбъл "Българе", облечени в средновековни костюми от времето на Симеоновия Златен век.На проявата ще присъстват проф. Тотю Тотев - откривател на преславското златно съкровище, проф. Маргарита Ваклинова - заместник- директор на Националния археологически институт с музей към БАН и проф. Рашо Рашев.