Съюзът на архитектите в България (САБ) започва национална кампания "Наследство в риск", за да привлече по-широка обществена подкрепа към проблемите по опазването на архитектурното историческо наследство в страната. Кампанията ще завърши през септември с издаване на "Червена книга" на застрашените паметници от културно-историческо значение.
От САБ предвиждат и разговори с представители на бизнеса, особено в туристическия сектор, които могат да помогнат за опазване на паметниците, информира БНР.
През септември резултатите от кампанията ще бъдат представени по време на ежегодните Европейски дни на наследството, посветени тази година на общо културно наследство на Балканските страни.Един от инициаторите на кампанията по опазване на културните паметници - арх. Тодор Булев, зам. председател на САБ уточнява:
"Първото, което искаме е да предизвикаме широк дебат по темата архитектурно наследство. Вярваме, че преобладаващата обществена нагласа е за запазване на това наследство. Предвиждаме серия дискусии и пътувания по места, за да съберем повече информация за конкретни застрашени обекти. Искаме да съберем в Червена книга документация за застрашени архитектурни паметници и конкретните рискове за всеки от тях. В момента един обществен съвет от колеги отпечатва символични "некролози" на застрашени от унищожаване сгради. Това е доста провокативна форма, която може да послужи като начало на Червената книга. Тя трябва да играе ролята на предупредителен сигнал. Ще я разпратим в институции, от които зависи опазването на културното наследство - Парламент, държавна и местни власти, специализирани институции.Има нужда от промени в законодателството в тази област и Съюзът на архитектите е заявил своята готовност да партнира на новоизбрания парламент, като участва в работни групи към него. По този начин ще съдействаме българското архитектурно наследство да намери по-добра законодателна защита," казва арх. Тодор Булев.
Богатото архитектурно наследство на България придава специфичен колорит на много наши градове и села. Големи градове като София, Пловдив, Русе, Варна се гордеят със съхранените централни зони със сгради от края на ХІХ и началото на ХХ век в модерни за времето си европейски стилове.
По-малки градчета като Копривщица, Жеравна, Созопол и Несебър пък са запазили облика си от епохата на Възраждането с традиционни народни къщи от камък и дърво.
На снимката горе: По улиците на Стария Пловдив