Фердинанд I e български княз от 1887 до 1908 г., от 1908 г. е цар. Завършва военно училище и служи като офицер в един от гвардейските кавалерийски полкове на австро-унгарската армия. Избран е за български княз от III ВНС. Встъпва на престола на 2 февруари 1887 г. Изборът му не е признат от Русия и останалите европейски страни. С помощта на министър-председателя Стефан Стамболов се утвърждава като суверенен български княз. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски е покръстен в източноправославната вяра. Негов кръстник е руския император Николай II, представен от княз Голенишчев-Кутузов. След този акт Русия признава княз Фердинанд. Скоро след това е признат от всички европейски държави. На 22 септември 1908 г. провъзгласява независимостта на България. Първите години от управлението му се характеризират с бурно икономическо развитие и укрепване на политическия авторитет на българското княжество. През 1913-1915 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който се присъединява България през 1915 г., Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) довеждат страната до 2 национални катастрофи. При сключването на Солунското примирие на 29 септември 1918 г. Антантата поставя задължително условие Фердинанд I да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. той абдикира в полза на сина си Борис III.