Празникът е известен още като Хараланбей, Араланбей, Хараламповден, Чуминден. Според народните представи, Св.Харалампий е господар на болестите, главно на чумата. Празникът се почита главно в източна България. За предпазване от болести, строго се спазва забраната да не се извършва никаква домашна работа.
Единствената грижа на жените е да станат рано, да омесят и да опекат пити и хляб. Украсата им е кръст в средата, няколко пъпки (на чумата) около него, а по края голям венец за здраве. Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. От същия мед запазват вкъщи за лекарство през годината. На някои места обредният хляб, приготвен от чисти жени, се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него. Според народната етимология Араланбей “араландисва” (прекадявя) земята ¬ тя се затопля и може вече да се обработва.

На 10 февруари православната църква чества св. Харалампий, загинал мъченически през 198 г. за своята вяра в гр. Магнезия (Тесалия), където бил епископ. Твърд пред мъчението, той го изживява и осмисля като радост от победата над злото и плътта. Иконографски често се изобразява като повелител на болестта, която държи окована в девет вериги или затворена в шише.