От 1899 последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, после учител в Ловеч и София. Без прекъсване води самодейни хорове и оркестри и създава много творби за тях. През 1918 става диригент в Свободния театър, където поставя оперетите "Царицата на чардаша“ от Калман, "Розата на Стамбул“ и "Есенни маневри“. Бил е хормайстор на Народната опера в София, артист и музикант в Софийския драматичен театър, капелмайстор на Градската духова музика.
П. Пипков е обезсмъртил името си с музиката на "Химн на св. св. Кирил и Методий“ (по-популярна за всички ни като Върви народе възродени), по текст на Стоян Михайловски, докато е бил учител по музика в Русе. Песента се ражда през 1901 г. в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят – композиторът Панайот Пипков, вижда как един ученик вглъбено чете прекрасното стихотворение на Стоян Михайловски – "Върви народе възродени". Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска. Стихотворението се състои от 15 куплета, като в различните варианти на изпълнение се пеят пет или шест.
"Върви, народе възродени" неизменно присъства на всеки 24 май – Денят на славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий. Всички българи я пеят с благодарност, благоговение и гордост от делото на светите братя – създаването на славянската писменост.
Обичана и популярна е и песента му "Сладкопойна чучулига“ по текст на Ц. Церковски. Автор е на много клавирни пиеси, хорови песни, на драми и стихове. Умира на 25 август 1942.
Нима случайно авторът на музиката на химна за славянските просветители Св. Св. Кирил и Методий е роден в Пловдив, там където те са празнувани за първи път официално...