Трудът е моята скъпо платена свобода - това е мисъл на големия български режисьор Любен Гройс, взета от двутомника с част от неговия архив, издаден 20 години след ранната му смърт. Като всяка сериозна личност, Гройс изгражда сам своята истинска творческа биография, която в най-чист вид е заключена в неговия архив, в неговото непреходно наследство. Тезата му за вечно живия театър, който осмисля днешните проблеми чрез непреходното изкуство, многостранната му надареност, която е в синхрон със синтетизма на театъра, ни кара да разберем, че пред нас е един голям Артист, който със силата на таланта си ни дава пример как се е реализирал въпреки всичко. Тъкмо ерудицията на Любен Гройс и сериозните му занимания с науката за режисьора го вадят от редицата на шумните нашенски новатори - еднодневки и го поставят в активния ден на днешния български театър сред издигнатите, тачени имена.
Любен Гройс е роден на 9 март 1934 г. в Русе. Син на "ликвидаран от народната власт". Това определя съдбата му - тежко ученичество, изолиран от всички на отделен чин, по-късно изключен от Театралното училище една година преди завършването му (профилактично - по-времето на Унгарските събития). Винаги е наблюдван от "Големия брат", като враг на народа. Но даже и комунистическата диктатура не успява да му попречи...
Театрал и философ, поет, драматург, преводач, изследовател с голяма ерудиция, той е една от най-ярките личности в историята на съвременния български театър, неговото европейско лице. Член на международното Шекспирово дружество във Ваймар, носител на многобройни национални награди за режисура, Гройс поставя 11 пиеси на Шекспир. Към пиесите на Молиер се обръща още в началото на творческия си път. Поставя комедиите Мнимият болен, Тартюф, Мизантроп и Учени жени, която определя като едно от най-високите постижения в своето творчество. Проникновен тълкувател на националната ни драматургия, поставя пиеси на Вазов, Страшимиров, Йовков, Константин Илиев. Оставя богат архив от своите изследвания, стихове, статии, пиеси, режисьорски партитури.
През 70-те години на миналия век всяка нова постановка на Любен Гройс е събитие. Талантът му разкри неподозирани пластове в текстовете на пиеси от старогръцката класика до съвременната драматургия. Любен Гройс преосмисли класически културни образци и това го превърна в един от малкото български режисьори през онези години, чието творчество заинтригува дори театралите в Европа.
Любен Гройс работи на пловдивска сцена в продължение на 10 години. Тук той прави едни от най-добрите си постановки, сред които е “Нора” на Ибсен, Шекспировите “Ромео и Жулиета” и “Двамата веронци”, “Медея” на Еврипид, “Албена” на Йордан Йовков, “Двама на люлката” от Уйлям Гибсън, “Босилек за Драгинко” от Константин Илиев.
"Надявам се да не се стори странно, че 20 години след смъртта на Любен Гройс толкова много хора се събират, за да почетат неговата 70-годишнина. Тук, в неговия дом - Драматичния театър в Пловдив", каза театралният критик доц. Мирослава Кортенска на юбилейно тържество на 9 март 2004 година по случай 70 години от рождението му
На сцената на Пловдивския драматичен театър актьорите Росица Русева, Стоян Сърданов и Милен Миланов изпълниха откъс от пиесата на Ханс Крендлесбергер “Стига ми толкова, оставам в леглото” – постановка на Любен Гройс. Студенти от театралния колеж Любен Гройс изпълниха рецитал по стихове на големия режисьор. Представена бе и откъс от пиесата на Шекспир, “Двамата веронци” – монологът на Ланс в изпълнение на актьора Георги Василев.