Личности в Пловдив

Личности в Пловдив

Професор Иван Андреев

Професор Иван Андреев

1.1.2012 г. 0:00:00

 

Проф. Андреев, един от най-големите и заслужили педиатри у нас, е роден на 18 април 1898г. в София, където завършва с отличие образцовата трета мъжка гимназия „Уйлям Гладстон”. Детската му мечта е да се занимава с музика и негов любим инструмент е виолончелото, но по стечение на различни обстоятелства учи цигулка и то само шест месеца. Краткото обучение нататък той компенсира със самошколовка. По-късно остава неосъществено и желанието му да следва изобразително изкуство в чужбина. До темата за пропуснатото музикално и художествено образование проф. Андреев се докосваше винаги с болка. Убеден съм, че за поколения възпитаници на Mедицинския институт в Пловдив са останали паметни изпълненията на цигулковото трио на нашите уважавани преподаватели проф. Иван Андреев, проф. Елисей Янев и проф. Юри Тошев. Широко известен факт е, че любими занимания на проф. Андреев бяха скулптурата и живописта – той моделираше и рисуваше с увлечение, рисуваше до края на живота си във всяка свободна минута – създаде балерефи, бюстове, портрети, пейзажи, натюрморти; участваше със свои творби в общите художествени прояви на здравните работници, представи и две високооценени самостоятелни изложби в Пловдив и в София.

      След завършване на средното си образование Иван Андреев работи една година като банков чиновник с надеждата да събере средства, за да учи художество в Италия. Разбирайки, че това не е възможно да стане за кратко време, той решава да започне висшето си образование и записва математика.

      Разкриването на Медицинския факултет към Софийския университет през 1918г. променя неговия път – той се прехвърля в новия факултет и завършва медицина с първия випуск. Пъргавият му ум, задълбочената мисъл, широките интереси и сериозното отношение към работата правят впечатление на всички преподаватели. Проф. Тошко Петров го натоварва с редактирането на студентското списание „Praemedicus”, където и той публикува първите си научни работи, рисува карикатурите в студентския вестник, участва активно в издаването на учебни помагала – превежда от руски (заедно с Ана Никова и Драгомир Тошков) записките на проф. Завялов по физиология, рисува илюстрациите към отпечатаните първи учебни помагала по физиология, анатомия, биохимия и ембриология. Проф. Ватев го привлича като демонстратор в детската клиника. Проф. Воробьов му възлага изработването на цялата сбирка от картини и мулажи за обучението по анатомия, подредени като експонати в открития през 1921г. анатомичен музей.

      След като завършва медицинското си образование д-р Андреев е изправен пред сложен избор – поканен е за асистент от ръководителите на шест катедри – проф. Моллов, проф. Станишев, проф. Ватев, проф Петров, проф. Пашев, проф. Белинов. Който познава по-отблизо проф. Андреев и знае колко лиричност, романтичност и чувствителност се криеше зад неговата привидна твърдост, лесно ще си обясни защо той се насочва към педиатрията, на която се посвещава от 1924г., когато постъпва като асистент в детската клиника, оглавявана от проф. Ватев – основоположникът на българската педиатрия. През 1928г. е изпратен на специализация в Германия при световноизвестните педиатри проф. Черни и проф. Бессау , откъдето се връща с отлична атестация. До края на 1930г. вече има признати три специалности: по детски болести, по инфекциозни болести и по рентгенология.

      През 1931г. Дирекцията на народното здраве възлага на д-р Андреев да разкрие първото извънстолично и второ в страната детско болнично зведение. С тази задача той е командирован за една година в Пловдивската първостепенна държавна болница. Впоследствие командировката му е удължена с шест месеца, за да организира и детско инфекциозно отделение. Създаденото от него обединено (детско и детско-заразно) отделение е най-голямото в България. То е огромно, със 146 легла, които въпреки това често не достигат и се налага децата да бъдат по две на едно легло. Зареждат се дни и нощи, месеци и години, изпълнени с отговорност и напрежение, които днес е трудно дори да си представим. Това е времето на най-тежките епидемии от скарлатина, дизентерия, дифтерия и тиф, наред с широкото разпространение на маларията и редица опасни инфекции.
Работейки цяла година без помощник, няколко години с един, а по-късно само с двама млади лекари, д-р Андреев е денонощно и безотказно на разположение на болницата. Почти няма нощ, през която драмите на дифтерийния круп да не налагат да отива в отделението за спешни оперативни интервенции, които винаги той лично извършва.

      Дълъг е списъкът на лекарите, които в този период специализират детски и заразни болести при него, а по-късно израстват като изтъкнати професионалисти, които винаги с гордост наричат д-р Андреев свой учител. Между тях са д-р Кирил Игнатов (бъдещ Министър на народното здраве, впоследствие председател на Българския червен кръст) и известните педиатри д-р Кантарев, д-р Зозиков, д-р Елков, д-р Минева, д-р Акрабова, д-р Дамова, доц. Панов, проф. Маринов, проф. Вапцаров, проф. Тасков и още много други.

      След откриването на Медицинския факултет в Пловдив д-р Андреев е избран за доцент и ръководител на Катедрата по детски болести (1947 г.), а от 1950г. е редовен професор. Заема отговорни постове и в Ръководството на факултета – от 1947г. е Заместник Декан, а след прерастването на факултета в Медицинска академия е Заместник Ректор по лечебната, учебна и научна дейност. Влага цялото си умение и цялата си енергия за изграждането на болничната и учебна база и за създаване на условия за научна работа, а също – години наред участва в редактирането на първите научни списания на факултета.

      Въпреки поканите, отправени към проф. Андреев от МНЗ да премине на отговорна учебно-преподавателска и лечебна работа в София – в сформиращия се Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ), свързан със създадената от него образцова клиника и утвърдена школа, той окончателно остава в Пловдив.
Като безспорен авторитет, Проф. Андреев дълги години е член на Висшия медицински съвет към МНЗ, на Методичния съвет при управление „Медицинско образование” на МНЗ, на Методичния съвет при научноизследователския институт по педиатрия и на Координационната комисия при БАН. До пенсионирането си е Републикански консултант по педиатрия. Организира Пловдивското педиатрично дружество и остава за дълги години негов председател.

      По решение на Министерството, което високо ценеше достойнствата и заслугите му, проф. Андреев остава да ръководи катедрата и след срока за пенсиониране, а до 75- годишната си възраст е консултант на клиниката.
За големите му заслуги към българската педиатрия на проф. Иван Андреев са присъдени високи правителствени отличия: „Народен орден на труда” – сребърен, орден „Кирил и Методий” – I степен, орден „Червено знаме на труда”. Удостоен е и със званието „Заслужил лекар”

      Проф. Андреев беше в дълбокия смисъл на думата социално ангажирана личност. Да внушава и да възпитава у своите ученици социално чувство той смяташе за свой първостепенен дълг. Ученик и последовател на проф. Ватев, той е известен като убеден привърженик и един от основоположниците на социалната педиатрия у нас, убеден привърженик на идеята за етатизация на медицината, както и на профилактичното направление в детското здравеопазване.Той казваше:”Успехите на лечебната практика не намаляват ни най-малко значението на профилактиката, която остава във всички случаи основа на здравоопазването”.

      Високата му ерудиция, деловите качества, пословичната уравновесеност и изграден авторитет, издигат д-р Андреев на поста Председател на  пловдивския клон на Лекарския съюз – предложението е направено от изтъкнатия и високоуважаван интернист д-р Теофил Груев – един от радетелите за създаването на Медицинския факултет в Пловдив. От 1933г. той за дълги години  оглавява  тази лекарска организация, а едновременно с това е и Председател на пловдивския клон на „Съюза за закрила на децата”.
Цялостната дейност на проф. Андреев по онова време е апостолска и високо хуманна. Той разкрива десетки  здравно-съвещателни станции (първите форми на детските консултации), публикува научно-популярни материали по въпросите на храненето, отглеждането и възпитанието на децата, както и за най-разпространените заразни болести и предпазването от тях. Въпреки огромната си пряка професионална заетост, отделя време и за беседи на здравни теми в Пловдив и други градове и села  на Южна България, организира десетки здравни изложби, за които сам изработва онагледяващите картини и скулптурни материали. Като отказва каквото и да е възнаграждение, д-р Андреев приема да бъде лекар на дома за сираци и изоставени деца „Майчина грижа”, а повече от десет години работи безвъзмездно и като консултант  по детски и инфекциозни болести за работници в транспорта и техните семейства.

      Проф. Андреев се ползва с впечатляващ авторитет, с известност и почит още от времето на младостта си и то не само в медицинските среди, а и сред широкото гражданство. Независимо от това, че никога не е членувал в политически партии той винаги и бил тясно свързан със социалния живот. С течение на годините обществените му ангажименти не секват. Той е дългогодишен Ректор на Народния университет в Пловдив, Председател е на Комитета на пловдивските учени за борба срещу ядреното оръжие, до края на живота си е Председател на Дома на културата на здравните работници, открива всички художествени изложби, в които и той самият често участва.
Невъзможно е с малко думи да се обхванат теоретичните и практически приноси на проф. Андреев в областта на педиатрията и на инфекциозната патология. Достатъчно е да надникнем в големия списък на научните му трудове, за да се присъединим към точното определение на проф. Лора Бакалова за него, като „най- яркият представител на енциклопедичната педиатрия у нас”. Но трябва да си чел внимателно тези трудове , за да останеш поразен от съчетанието на енциклопедичността с дълбочината на познанието, на анализа, на обобщението. Едновременно с това проф. Андреев най-рано осмисли необходимостта от тясна профилировка на педиатрите във връзка с бързото развитие на медицинската наука. Той очерта професионалния път на редица свои сътрудници, насочвайки ги в различни области на детската патология, например доц. А.Ангелов в хематологията, д-р А.Калева в генетиката, д-р М.Пиронкова в ревматологията.  

      Научният капитал, който проф. Андреев остави на България, е плод на огромната му ерудиция, на завидно разностранните му интереси, на онази удивително прецизна наблюдателност и умение да търси, намира и осмисля фактите, в крайна сметка довели до натрупване на неизмеримо богатия му клиничен опит. Благодарение на това той е изненадвал и очаровал колегите си с разкриването на трудни за диагноза случаи. Способността на проф. Андреев да съзира проблемите и да формулира задачите са онази сериозна предпоставка, която определя актуалността на научните му разработки във всеки един от периодите на неговата дългогодишна дейност.
По време на масовото епидемично разпространение на заразните болести, които отнемат живота на хиляди български деца,той насочва както практическите си усилия, така и научните си дирения към борбата за тяхното изясняване, лечение, предотвратяване и ликвидиране.
Особено интересни са проучванията на проф. Андреев върху етиологията и клиниката на скарлатината. През 1933г. описва за първи път в световната литература наблюдаваното от него „скарлатинно сърце”. Въз основа на богат клиничен материал и прецизни изследвания, включително и капиляроскопски, още през 1936г. той отграничава скарлатината от анафилаксията, въпреки близостта  в  началните им прояви.
В борбата с драматичните картини на крупа, при които се налагат денонощно оперативни намеси, проф. Андреев внася свой сериозен принос – през 1935г. той за първи път у нас въвежда интубацията и определя показанията за нейното приложение, като с това в редица случаи ”спестява”операциите на децата. По същото време проф. Андреев публикува свой метод за борба с дифтерийното заразоносителство.
През 1931г. той наблюдава, доказва серологично и съобщава първия  в нашата страна случай на бруцелоза – тип Банг у кърмаче, а през 1933г. описва за първи път у нас акродиния при дете  /т. нар. болест на Феер /.
През 1935г., далече преди в България да се заговори за Павловското учение, проф. Андреев обръща внимание върху значението на състоянието на нервната систева при някои заболявания и въвежда  седативните средства като компонент в терапевтичния комплекс.

      Опитът на проф. Андреев в борбата с антракса се ползва широко не само в България , но и в чужбина. Така например през 1937г. на страниците на „Deutsche Medizinische Wochenschrift.” намира място неговата  статия за грешките в диагностиката на антракса и методите на лечението му.
Широко известни са неговите проучвания върху епидемичвия менингит и епидемичния енцефалит.
Като опитен малариолог, проф. Андреев описва в редица свои работи особеностити на маларията в детската и кърмаческата възраст, както и някои тежки, усложнени форми.
Той пръв хвърля светлина върху клиничните прояви на лайшманиозата в детската възраст.

      Дълъг е списъкът с работите му върху коремния тиф и паратифа  при децата,
върху летните детски диарии, токсикозата, детските форми на висцералната  лайшманиоза, пелаграта, пертусиса, еризипела.
Изключително ценни са работите на проф. Андреев върху епидемичния хепатит. Негова е и първата публикация в България по този проблем. Проучванията му започват с наблюдението и описанието на епидемията през 1941г. Анализът на богатия клиничен материал, събран в течение на следващите години и изводите са оформени в хабилитационния му труд на тема „Епидемичната жълтеница и нейното отношение към така наречената катарална жълтеница”.

      Големи са заслугите на проф. Андреев в борбата с дизентерията в България.
Известни са и приносите му в борбата с туберкулозата в детската възраст.
Заедно със своите сътрудници проф. Андреев прави разностранни проучвания в областта на детската патология. Засягат се проблеми, свързани със заболяванията на дихателната и храносмилателната система, наследствените хемолитични анемии, ревматизма, стафилококовите инфекции,обменните нарушения. През 1951г. съвместно със свои сътрудници той описва за първи път фавизма и се правят интензивни проучвания върху това значимо и днес заболяване. През1956г. оглавявя колектива, който внедрява морковеното брашно при лечението на детските диарии.

      Въпросите, свързани с физиологията на детството и особено тези, които засягат храненето на децата, са били винаги в центъра на вниманието на проф. Андреев. Той се занимаваше неотстъпно и с проблемите на детската смъртност и то с присъщия му клиничен реализъм и мотивиран оптимизъм. На този проблем посвети и организира редица национални и регионални педиатрични конференции. Под негово ръководство беше изработен първият образец  на анкетен лист за починало дете и беше защитена първата кандидатска дисертация, свързана с въпроса за детската смъртност.
Проф. Андреев се отличаваше с трезва терапевтична мисъл и особена далновидност. Отдавайки дължимото на антибиотиците, още на първия конгрес по педиатрия той авторитетно постави въпроса за необмисленото антибиотично лечение с оглед на рисковете за близки и далечни последствия.  В този смисъл отправи критични бележки срещу увлечението на някои наши автори, застъпващи необходимостта от полиантибиотична терапия, и изрично подчерта, че сме длъжни да познаваме предела на очакванията от лечебните средства и да не отстъпваме от принципа „primum non nocere”. Помним и цитираме думите на проф. Андреев, който мъдро ни предупреждаваше: „Не е далече времето, когато в много случаи ще трябва да отговаряме защо сме дали, а не защо не сме дали на детето антибиотици” Присъствалите на този конгрес си спомнят с какво уважение академик Домбровская горещо подкрепи тази така добре аргументирана концепция.
Нещо особено отличително за същността на проф. Андреев беше неговият фин психологически усет и способността му неусетно за детето да навлиза в неговия свят. Любовта му към децата е основният подтик, който го отправя към изучаването на детската психика. Голямата му ерудиция в областта на детската психология и психопатология намира израз в разработки, посветени на проблемите на възпитанието и душевното здраве на децата. Това е темата , която не престава да привлича вниманието му до края на неговия живот.

      Под негово ръководство бяха разработени редица дисертации върху важни теми от детската патология като инокулационната туберкулоза, проблемите на детската смъртност, белтъчно-енергийната недостатъчност и нейното лечение, микоплазмената пневмония и други.

      Проф. Андреев създава първия български учебник по заразни болести, в който е синтезиран изключително богатият му личен опит на инфекционист. Написан с майсторство, вещина и яснота, той остана класическо ръководство и настолна книга за поколения лекари. Редактор и съавтор е на първия у нас учебник по детски болести и участва в създаването на редица педиатрични помагала за студенти и лекари. С проф. Вапцаров са съавтори на монографията „Стафилококовите инфекции в детската възраст” (две издания). Той е инициатор и водещ автор на високо оцененото в професионалните среди ръководство за лекари „Диференциална диагностика на по-важните симптоми на детските болести”, претърпяло 10 издания (4 на български и 6 на руски език).
Проф. Андреев беше голям педагог, който впечатляваше с клиничните си лекции. Няма негови ученици, които да не си спомнят спокойния глас, който в притихналата аудитория насочваше мисълта ту към една, ту към друга вероятна диагноза. Напрежението растеше и когато всичко изглеждаше привидно съвсем ясно, диференциално-диагностичните постройки рухваха и неочаквано изплуваше решението на загадката.

      Със своята ерудиция не само в областта на педиатрията, но и в инфекциозната патология, със  силата на своя характер, дарба, оригинално мислене и пословично трудолюбие, проф. Андреев създаде своята школа. Негови ученици заеха водещи места в медицинските  университети на страната като оглавиха катедри по педиатрия в Пловдив, София, Стара Загора, Плевен.

      Този забележителен български педиатър и учен ще остане в историята на българската медицина преди всичко с това, че е един от създателите на Пловдивския медицински университет, че създаде втората българска Катедра по педиатрия и известната Пловдивска педиатрична школа, а също – че постави солидни основи на школа по инфекциозна патология в България.
Заслугите на проф. Андреев за издигането на Пловдив като втори национален център по медицина и особено по педиатрия получиха безспорно признание, засвидетелствано с публични жестове на почит от страна на медицинските среди и гражданството.

      По повод 60-годишния юбилей на Детската клиника към Университетската болница „Св. Георги” в Пловдив по инициатива на колектива й, подкрепена безусловно от университетското и болнично ръководсво, тя беше наречена на името на проф. д-р Иван Андреев.

      В навечерието на 110-годишнината от рождението на проф. Андреев и 30 години от раздялата на педиатричната общност в България с един от своите най-ярки представители в негово лице, по предложение на Българската педиатрична асоциация той беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Пловдив” – града, в който проф. Андреев осъществи националнозначимото си и паметно дело.    

      Истински ценнотo e неподвластнo на времето. Това с пълна сила се отнася и за проф. Андреев. Наш дълг е като негови ученици да носим у себе си и да предаваме  примера на високохуманните му качества на учен и лекар при общуването ни с хората, с нашите пациенти, колеги и студенти.
Бих искал да завърша с думите на проф. Франкъл: „Медицинската професия дава възможност на лекаря да прояви своята личност, да извърши онова, което стои над професията и в нея да направи човешкото, което придава смисъл на неговата работа.  Тук е заложена възможността не само да се осмисли професията, а и чрез нея лекарят да осмисли живота си.” През целия си творчески път проф. Андреев правеше именно това.

 Източник - profesorandreev.hit.bg

 

Христо Кидиков (род. 1946)
Христо Кидиков е роден на 16.11.1946 г. в Пловдив. В семейството баща му е свирел на китара и мандолина, въпреки че е ветеринарен лекар по професия. От него остава и обичта му към старите градски п...
Димитър Зограф (1796-1860)
Роден в Самоков през 1796 год. Иконописец и стенописец, виден представител на Самоковската художествена школа, брат на Захари Зограф. \r\nС помощта на сина си Зафир Зограф (известен под имет...
 Александър Христов
Сашо Христов е роден на 28 юли 1964 година в Пловдив. Детските си години прекарва в Троян. Играе футбол в местния Чавдар. Заедно с родителите си се прибира в Пловдив като осмокласник. През 1980 г. ...
Стоян Делчев (род. 03.08.1959)
Състезател по спортна гимнастика; олимпийски и европейски шампион, роден в Пловдив през 1959 год. През 1977 година във Вилнюс става европейски шампион на висилка; класира се на трето място на кон ...
Иван Андонов (28.06.1854 - 18.12.1937)
Иван Андонов е роден в с. Мурсалково, дн. Спасово, Старозагорско, през 1854 г. Участник в националноосвободителните борби; обществен деец. След Освобождението (1878) се установява в Пловди...
Петко Каравелов (1843 - 1903)
Петко Каравелов е роден в Копривщица на 24.03.1843 г. Завършил гимназия в Москва и Московския университет. Брат на великия българин, писател и революционер, председателя на Българският таен революц...
Милчо Левиев (род. 19.12.1937 г.)
Милчо Левиев (Милчо Исак Леви) е роден на 19.12.1937 г. в Пловдив. Композитор, пианист, интерпретатор, педагог - едно от големите имена в съвременния световен джаз. Зав...
Михаил Герджиков (26.01.1877-18.03.1947)
Михаил Герджиков е виден деец от Вътрешното Македоно-Одринско революционно движение, организатор и главен войвода на Преображенското въстание. Извисил се като исполин на гребена на революционната ...
Радка Карагитлиева (род.1931 г.)
Родена на 15.12. 1931 г. в с. Турия, Казанлъшко. Завършва гимназия в Казанлък и на 40 години започва трудовия си стаж като военен служител. Интересът й към българското везмо я насочва към к...
Борис Христов (1914 – 1993)
Роден на 18 май 1914 г. в Пловдив. Борис Христов е български оперен певец-бас.Един от най-известните оперни изпълнители на 20-ти век.Завършил Право, той е забелязан от цар Борис...