Роден в Чирпан. Преселва се в Пловдив, където се занимава с търговия. Търговец, обществен деец, дарител; участник в националноосвободителното движение.
През 1872 година поправя със свои средства старата сграда на училището `Св. Троица`; по-късно става постоянен негов дарител, а през 1878 година му завещава `един салаш с четири стаи в квартал Мараша, и една нива от осем уврата`. В личното му тефтерче (съхранявано в Музея на Възраждането и националноосвободителните борби) са записани и други негови дарения за пловдивските училища - Голямото, Девическото, в махала Гюлбахча.
Той става член на местния таен революционен комитет, основан през 1869 година от Васил Левски; по-късно установява връзки с апостолите на IV революционен окръг Георги Бенковски и Тодор Каблешков. След разгрома на Априлското въстание (1876) е арестуван и прекарва две години в затвора Таш Kапия.
В самото навечерие на освобождението на Пловдив от турско робство, на 4 януари 1878 година, часове преди руските войски да влязат в града, башибозуци извеждат от затвора Таш Kапия 123 българи, и ги избиват в близката местност Остромила - сред тях е и Душо Хаджидеков. Днес на мястото, на което са съсечени, се издига висок кръст с паметна плоча.
(информацията е почерпена от книгата на Георги Райчевски, Пловдивска Енциклопедия, 1999)