Димитър Недялков Матевски - близък другар на В. Левски, виден деец на българската национална революция и на борбата за обединение на отечеството след Берлинския kонгрес от 1878 г. Роден през 1835 г. в Чирпан; учи в Стара Загора; учителства в Меричлери. В това село той основава и читалище, но фанариотите успяват да го злепоставят пред турската власт, и около 1871 г. Матевски е принуден да се пресели в Пловдив.
В Пловдив той е назначен за учител в току-що възстановеното училище Св. Троица, към което също открива квартално читалище. Освен за просветна и обществена дейност, Матевски намира време и за своите книжовни занимания: започва публицистичния си труд Гъркоманите и продължава своята Българска граматика, започната още в 1853 г., която за жалост остава неиздадена.
Една от най-интересните страници от биографията на Матевски е свързана с усилията му да запознае своите съграждани с постиженията на световната драматургия. През януари 1876 г. той организира в училището Св. Троица представлението на Геновева - най-обичаната от нашите възрожденски предци пиеса. Тази му родолюбива дейност получава много висока оценка от съвременниците си: Ив. Гешов пише, че `именно Матевски е допринесъл най-много за възраждането на българщината в най-заглъхналата в гърцизъм махала на Пловдив`.
Тук става и неговото запознанство с В. Левски. Както свидетелства Ст. Заимов, Апостолът посещава Пловдив през 1869 г. и привлича към делото шепа младежи, между които няколко учители от околоните села. Сред тях са: Д. Матевски, К. Доганов, Антон Книговезеца и др. Н. Геров уточнява, че тайната среща се провежда на 24 май. Малко след това Апостолът е в Чирпан, където отсяда в дома на Г. Данчов и основава местния таен комитет. През следващите година Матевски и Данчов са сред най-дейните хора от организацията. Не е случаен фактът, че първият е избран за председател от пловдивския, а вторият - от чирпанския революционен комитет.
По време на Берлинския конгрес, Матевски е сред инициаторите на народния отпор срещу решенията му. На 16 август 1878 г. в неговия дом се провежда съвещание на български патриоти, които решават, че ако турските войски се върнат, ще им се противопоставят с оръжие. По-късно, съзнавайки необходимостта от главен ръководен център за направляване на обединителното движение в Македония, Тракия и Мизия, Димитър Матевски свиква голямо събрание на румелийските комитети. Както отбелязва патриарх Кирил, `сериозно болен, той не знаел мярка за своята патриотична екзалтация и е водил необуздана борба срещу гръцкото влияние в Източна Румелия`.
Работейки като редактор на Народний глас, Матевски публикува възвание към българите да не купуват от гръцки търговци, а на 24 декември повежда демонстрация на родолюбиви пловдивчани, които завземат от гръцката община черквата Св. Петка. Английският консул настоял за неговото арестуване и Матевски се принуждава да избяга в Княжеството. От София той се завръща с напълно разбито здраве и прекарвайки последните си дни като прост прошенописец. Умира на 28 октомври 1882 г., на 47 год.
(долу: портрет на Димитър Маневски от неговия събрат по оръжие Георги Данчов)