В старинен Пловдив може да се проследи цялото развитие на българската национална архитектурна традиция. Тя започва с по-старите къщи, носещи характеристиките на българската планинска къща - с открит чардак, несиметричен план и с по-скромна декоративно-художествена украса. Постепенно жилището се развива. Откритият чардак се заменя със затворен салон, обемът на къщата се увеличава.
Този тип симетрични къщи са с изписани стени - ярки, пъстри, обогатени със сложни орнаменти мотиви и пейзажи с различни сюжети. Акценти в стенописната украса на интериора са декоративните ниши, т.н. алафранги, украсени богато с цветя и пейзажи.
Таваните в пловдивските къщи са с разточително разнообразие на пластични решения с геометрични дърворезбни орнаменти. Често те се допълват с многоцветна украса от рисувани орнаменти.