България свежда глава пред подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата на Отечеството. В продължение на 3 минути в 12 часа сирените в цялата страна ще оповестят отдаването на всенародна почит. По традиция на връх Околчица във Врачанския балкан се събират гражданите на всенародно поклонение. Денят на Ботев и загиналите за свободата на България 2-ри юни ще бъде отбелязан тържествено в родния град на поета-революционер Калофер с военен ритуал при изнасяне знамето на Ботевата чета от къщата музей "Христо Ботев". Празникът ще продължи с митинг - поклонение пред паметника на Ботев в центъра на Калофер.
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи ботеви четници. От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България. Всяка година на 2 юни - Денят за всенародна почит, в 12.00 часа сирените в цялата страна в продължение на три минути оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България. На 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.
Източник: netinfo.bg
На снимката горе: Паметник на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина в Пловдив.
Да прочетем отново историята:
Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - „Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. „Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения".
Май 1876 г., след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г., по нов стил 2 юни, е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.