Новини

Новини

Годишнина от Нишкото въстание

Годишнина от Нишкото въстание

6.4.2010 г. 0:02:52

169 години от избухването на Нишкото въстание /1841/, което обхваща земите в Северозападна България, като реакция на своеволията на местните управници и нежеланието им да зачитат правата на населението, гарантирани от Гюлханския хатишериф*.

Замисълът на въстанието е включвал едновременно надигане в Западна България, Босна и Херциговина и Албания. Целта е отхвърляне на османското владичество, което би довело до присъединяването на страни към Сърбия. Въстанието започва на 6 април 1841, когато банда въоръжени мюсюлмани се отдават на безчинства в с. Каменица, Нишко. Жителите, подкрепени от околните села, се вдигат на борба под водачеството на местния първенец Милое Йованович. Сформират се още няколко отряда. Въстаниците се насочват към Ниш. Независимо, че са по-многобройни, и този път те са зле въоръжени и не успяват да обединят силите си. Местната турска власт, подпомагана от албански доброволци, потушава бунта с особена жестокост. Ограбени и опожарени са около 250 села, няколко хиляди са избитите и изчезналите, много жени и деца са продадени в робство. За разлика от предходните надигания, Нишкото въстание предизвиква силен отзвук сред външния свят. В това отношение особено важна е анкетата на френския икономист Жером Бланки, който посещава районите на въстанието, придружаван от българина Ал. Екзарх. Ж. Бланки издава книгата “ Пътуване в България през 1841”. В нея той вярно и убедително представя причините за въстанието, описва ужасяващите турски издевателства при неговото потушаване и се обявява за подобрение положението на българския народ. От своя страна Ал. Екзарх, изпраща през 1842 един мемоар до правителствата на Франция, Англия, Прусия и Русия, в който иска автономия за българите. Първият Браилски бунт е ръководен от сърбина кап. Татич и българина Васил Хадживълков. Събраната чета от около 300 българи, гърци и власи се опитва да премине Дунав през юли 1841, след което, като събере доброволци от българските земи трябва да се съедини с нишките въстаници. Румънското правителство, страхувайки се от реакцията на турците, праща войска, която, след ожесточено сражение, разбива четата. През 1842 пак в Браила е извършен втори подобен опит, този път начело с Г.С. Раковски и гръцкия капитан Ставрос Георгиус. Събралите се въстаници е трябвало да преминат по замръзналия Дунав през февруари. Но румънските власти арестуват ръководителите и провалят заплануваното преминаване. Ръковски и Георгиус получават смъртни присъди, но като гръцки поданици са изпратени в Атина. По пътя Раковски успява да избяга, а гръцки патриоти го отвеждат в Марсилия. През 1843 идва третия по ред бунт в Браила, когато отново В. Хадживълков полага усилия да състави чета за поход на юг от р. Дунав. Но той и другарите му са арестувани и изпратени на каторга в солните мини. Независимо от зверското потушаване на Нишкото въстание, селяните от западните български земи не се примиряват с господарлъците. Те подават множество жалби до Високата порта, които не само че остават безрезултатни, но още повече влошават положението им.

*Гюлхански хатишериф, 3 ноември 1839 г.

Реформен акт, с който се поставя началото на епохата на т.нар. Танзимат в историята на Османската империя. Гюлханският хатишериф тържествено е прокламиран в султанския дворец Гюлхане (в Цариград) в присъствието на всички европейски посланици. С този акт султан Абдул Меджид (1839-1861) декларира намерението си да продължи модернизирането на османската държава, като акцентът се поставя върху три основни задачи:

Първо. Гаранциите, които ще дадат на нашите поданици пълна сигурност за живота, честта и имотите им.
Второ. Един редовен начин за определяне и събиране на данъците.
Трето. Също един редовен начин за събиране на войници и срока на обучението им.

"Превод на Хатишерифа - начална страница, Букурещ, 1839 г., Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София. Снимка: Архив "Труд"

Иван Вазов (27 юни 1850 г. – 22 септември 1921 г.)
Изявен поет, писател, драматург, Иван Вазов е един от най-влиятелните творци на България и  първият признат класик на новата българска литература. Роден е на 27 юни 1850 г. в Сопот в патриархално...
Световен ден за борба с наркотиците
Лечение вместо наказание на наркозависимите – за такава законодателна промяна настояват от пловдивското Сдружение "Майки срещу дрогата". По повод днешния световен ден за борба с наркот...
Днес е ЕНЬОВДЕН
Днес е ЕНЬОВДЕН
24.6.2020 г. 9:00:00
Яновден, Иван Бильобер, Иванден, Драгайка - в народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”....
Годишнина от рождението на Обрейко Обрейков, създателят на Пловдивския панаир
Роден в Пловдив на 17.06.1891 г., той е потомък на стар възрожденски род. Завършва с отличие право в Монпелие през 1912 г., и финанси и търговия в Париж през 1919 г. Доктор е на финансовите науки. П...
 15 юни - ВИДОВДЕН
15 юни - ВИДОВДЕН
15.6.2020 г. 9:00:00
 В народните представи се тачи в чест на Вида, сестрата на градушкарите Въртоломей и Елисей. За предпазване от градушка на Видовден се спазва строго забраната да се работи.В отдел...
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14 юни – ЕЛИСЕЙ
14.6.2020 г. 9:00:00
Лисо, Лисей - празник, почитан като един от градушкарите, наред с Герман и Вартоломей. В Ломско се празнува за предпазване от болестта “лисо” (оплешивяване, косопад). Плешивите хора съб...
ВАРТОЛОМЕЙ
ВАРТОЛОМЕЙ
11.6.2020 г. 11:00:00
Празникът е наричан още Въртоломей, Върти-удри, Върти-ломи  - празник, честван в деня на апостолите Св. Вартоломей и Св. Варнава. Според нар. представи св. Вартоломей е господар на небе...
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
8.6.2020 г. 10:00:00
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ, наричана още Русаля - седмицата след Петдесетница (50-ия ден след ВЕЛИКДЕН), в някои райони дните от СПАСОВДЕН до Петдесетница.Според нар. вярвания през Русалската неделя ...
Петдесетница/Св.Троица
Петдесетница се чества 50 дни след Великден. Празникът е наричан още „Ден на Светата Троица”. На следващия ден е празникът „Свети Дух”.Именници: Трайко, Траян, Трая...
Ден на Ботев и загиналите за свободата на България. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Пловдив и Враца.
България свежда глава пред подвига на Христо Ботев и загиналите за свободата на Отечеството. В продължение на 3 минути в 12 часа сирените в цялата страна ще оповестят отдаването на всенародна поч...