Новини

Новини

 2 януари - СИЛВЕСТЪРОВДЕН

2 януари - СИЛВЕСТЪРОВДЕН

2.1.2024 г. 9:00:00

Патрон на празника е Свети Силвестър, римски папа (314–335) от, покръстил император Константин Велики. По време на неговото светителство неделният ден бил преименуван от "ден на Слънцето" в "ден на Господа". По този повод в житието му четем:
"Този свят отец изнамери имената на седмичните дни на римляните: дотогава римляните наричаха първия ден, който ние наричаме "неделя" - "ден на слънцето", останалите назоваваха: "ден на луната", "ден на Марс", "ден на Меркурий", "ден на Иовиш", "ден на Венера", "ден на Сатурн". Той, гнусейки се от техните нечестиви езически имена на богове, нареди първия ден да се нарича "ден на Господа", понеже в този ден Той възкръсна от мъртвите със слава, а останалите дни ги остави така, както и сега ги наричат римляните".

Православната вяра свързва с името на св. Силвестър едно интересно предание. Ненавиждащият християните магьосник Замврий умъртвява вол, пришепвайки му името на някакъв бог. Разбирайки за това нечистиво деяние, св. Силвестър заявява, че единствено Бог е този, който има правото да дарява и отнема живот и заповядва на магьосника да се помоли за животното. Замврий не успява да го спаси. Уповавайки се на своята вяра, св. Силвестър му връща живота. Затова той се счита за покровител на животните и особено на воловете.

Повече за Св. Силвестър:

Силвестри (наричан още Карамановден, Волски празник, Риначовден) е вторият ден на Сурваки, посветен на впрегнатия добитък -волове, биволи, коне, магарета. Този празник има определено очистителен характер - свързан е с обичая да се чистят (ринат) оборите.. През нощта срещу празника момците, които са ходили да коледуват (понякога и женени мъже), организирани в дружина по няколко души, обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или друг едър рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с хляб, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На следващия ден могат да бъдат поканени на гости, особено там, където има мома. Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.

Именници: Гopан, Гopица, Силвестър, Силвия, Серафим, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена.

 Седмицата след Великден се нарича Томина неделя
Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е. Празникът е свързан с ...
Празникът на Светите Братя Кирил и Методий. Годишнина от първото им честване.
По идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира ...
Ден на Европа: празник на европейските общности
9 май - Ден на Европа9 май е един от европейските символи, които са част от образа на Европейския съюз наред със синьото знаме, химна и еврото (единната валута). На 9 май 1950 ...
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6 май - ГЕРГЬОВДЕН
6.5.2024 г. 8:00:00
Празникът, наричан в различните краища още и Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън, се чества в деня на християнския светец Георги, който в народни...
ВЕЛИКДЕН
ВЕЛИКДЕН
5.5.2024 г. 8:00:00
Имен ден: Величка, Величко, Велина, Вили, Велиана, Велика.
Велика събота
Велика събота
4.5.2024 г. 8:00:00
В събота жените отнасят на гробищата и раздават за починалите свои близки от яйцата и хляба.
3 май - Световен ден на Свободата на печата
Световният ден на ;Свободата на печата се чества от 1992 г. по инициатива на ЮНЕСКО от 3 май 1991 г., утвърден от Общото събрание на ООН на 21 декември 1993 г.
Разпети петък
Разпети петък
3.5.2024 г. 8:00:00
На Разпети или Велики петък се възсъздава свалянето на Христос от кръста и неговото погребение.
2 МАЙ - БОРИСОВДЕН (църк.празник посветен на СВ. княз БОРИС-МИХАИЛ)
На 2 май източноправославната църква чества Борисовден - на този ден всички с имена Борис, Боряна, Борислав, Борислава празнуват своите именни дни.
Велики четвъртък
Велики четвъртък
2.5.2024 г. 8:00:00
Ранната сутрин на Великия четвъртък е отредена в повечето райони на страната за боядисването на яйцата.