Новини

Новини

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25.12.2022 г. 8:00:00

Именници: Христо, Христина, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Божин.

Обредна трапеза: пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.

Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие.

Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.


Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:

''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!''

След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):

''От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!''

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.

От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.

През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, пренесен от Западна Европа - сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета - Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни - 5 предпразненства (20-24 декември) и 2 празнични дни (25-26 декември).

22 септември - Ден на Независимостта на България
30 години след Освобождението на България от турска власт последствията от Берлинския договор 1 (13) юли 1878 продължават да тежат на българския народ. Окончателното отхвърляне на несправедливо наложе...
Днес е Вяра, Надежда и Любов
Именници: Вера, Вяра, Люба, Любов, Любен, Любомир, Надежда, Надя, Севда, София.Това е християнският празник на светиците Вяра, Надежда и Любов, и на майка им - света София. На тях са наречен...
Ваканцията свърши, бие първият звънец
Днес се открива новата учебна година!
КРЪСТОВДЕН (Въздвижение на св. Кръст Господен)
Именници: Кръстьо, Кръстина, Кръстена,  Кръстан, Кънчо, Ставри.Народен празник, свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден ...
 История - през 924г. цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин сключват примирие
Пред стените на Константинопол цар Симеон I Велики и император Роман І Лакапин, сключват примирие, а не траен мир, за какъвто настоява византийската страна.Симеон I Велики е български княз (от 893...
Малка Богородица (РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА)
Третият празник в чест на Божията майка е този на нейното рождество. Той също се празнува предимно от жените, за да са живи и здрави, да раждат леко и да им помага Богородица в беда или тежка работа. ...
137 години от Съединението
Да си припомним фактите:По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и ...
Симеоновден  - началото на Християнския календар
Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като “Симеон орач”
Днес е СЕКНОВЕНИЕ
Днес е СЕКНОВЕНИЕ
29.8.2023 г. 8:00:00
Празникът е известен още като „Обсечене”.  Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че н...
Годишнина от смъртта на Борис III.
Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война....