Новини

Новини

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25 декември - Коледа (Рождество Христово)

25.12.2019 г. 9:00:00

Именници: Христо, Христина, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Божин.

Обредна трапеза: пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка.

Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич - най-богатия в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия. И докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник - Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие.

Празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е в различни форми - коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.


Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:

''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!''

След песните, водачът на групата, която държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):

''От Бога ти много здраве,
от нас малко веселбица!''

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището.

От друг тип е коледуването в Западна България и селата около София. Съставът на групата включва старец (облечен в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка), който изрича благословии; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за кравите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На Коледа не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.

През XX в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, пренесен от Западна Европа - сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета - Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни - 5 предпразненства (20-24 декември) и 2 празнични дни (25-26 декември).

Преображение Господне
На 6 август българската православна църква отбелязва Преображение Господне. Според Светото писание, на този ден Исус Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразя...
1-12 август – Дните МАКАВЕИ
В народния календар от първия ден на август се празнуват дванадесетте дни Макавеи.  Всеки Макавей се нарича на един месец, започвайки от септември и по това, какво ще бъде времето през този ден,...
27 юли - ПАНТЕЛЕЙ
27 юли - ПАНТЕЛЕЙ
27.7.2020 г. 9:00:00
Именници: Пантaлей, Дoбрa, Дoбрин, Дoбринa. Пантелей пътник, Воден Пантелей - народен празник, свързан с поверието, че на този ден може да се случат лоши работи, ако не се спазва оби...
СВЕТА АНА ЛЯТНА (УСПЕНИЕ НА СВЕТА АННА)
Именници: Анна, Янa, Eнko. Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна (9 декември - Зачатие на Св. Анна). Тя се чества като покровителка на бременността , раждането и ма...
 Св. Пророк Илия (Илинден)
Свети Илия е юдейски пророк и скитник-аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Г...
 На този ден през 791г. Българската армия, командвана от хан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели (Карнобат)
Българската армия, командвана от хан Кардам побеждава в битката при крепостта Маркели (Карнобат). Военните действия са предприети по инициатива на византийския император. Българите посрещат византи...
Отбелязваме 177 години от рождението на Левски
Честване на 177-та годишнина от рождението на Апостола ще се проведе от 11 часа пред паметника на Васил Левски в подножието на Хълма на Освободителите
На 17-ти юли православната църква отдава почит на света великомъченица Марина
Именници: Марин (Минчев), Марина (името има значението „здрав, устояващ”). Легендата разказва, че девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ век). Баща й ...
 28, 29 и 30 юли - ГОРЕЩНИЦИ
Празниците са известни още и под имената Блъсъци, Чурици, Германовци, Чурлига, Пърлига, Марина огнена, Опалена Мария, Чурута - в традиционния на...
СВЕТИ ПРОКОПИЙ (Прокопи Пчелар)
Имен ден: Прокопи.Прокопи Пчелар - в народните представи се свързва с пчеларството.  В ранно утро жените на пчеларите изпичат по два обредни хляба, за да събират пчелите много мед....